Кошницата стигна необходимото ниво, апатозавърът получи сигнал и спря да я издига. Чакащи ръце я придърпаха на площадката и извадиха неподвижния пътник.
— Изглежда страшно слаба — отбеляза Мун, третият пилот на скайбакс.
— Наоколо е пълно с храна — обади се момичето сред тях. — Не е мъртва, иначе нямаше да я водят при лекар.
Уил я погледна.
— Лекар ли? — попита той.
— Кано Торанага има кабинет на онова дърво. Чувала съм, че е най-уважаваният лекар от тази страна на Соропол. Ветеринар е, следователно еднакво умело лекува и хора, и динозаври.
— Едва ли е сериозно. — Мун погледна към земята. — Сигурно струтиомимусът е паднал и си е ударил главата.
— Не знам… — Уил се извърна да види какво става на съседното дърво. — Всички изглеждат прекалено разтревожени. — Отивам да видя.
— Да видиш ли? — Етера премигна насреща му. — Но защо? Нищо не можеш да направиш.
— Не е вярно — възрази Уил, вече насочил се към изхода. — Мога да се науча.
— От теб се очаква да изучаваш въздушните течения над планините Бакбоун.
Тя сви обвинително устни. Определено имаше слабост към него. Уил го знаеше. Беше невероятно привлекателна, но сърцето му принадлежеше на друга.
— Не се безпокой. Ще се върна.
Излезе от спалното помещение, пое по мост от клони наляво, прекоси стълба, изкачи се до по-горен клон и стъпи на въжения мост. Намираше се на петдесет метра над земята, но без да трепне, мина по него. За пилот на скайбакс, свикнал да се рее на шестстотин метра, че и по-високо, височината не представляваше нищо.
На дървото, което напусна, приятелите му продължиха разговора без него. Толкова е типично, помисли си Мун — новопристигналите винаги са заинтригувани от всевъзможни всекидневни действия. Макар баща и син Денисън да живееха от шест години в Динотопия, и най-обикновени неща все още смайваха младия пилот.
Уил стигна до дървото на доктор Торанага по заобиколен път през клоните. След като се представи, го пуснаха в болницата, но го предупредиха да пази тишина. Доктор Торанага не възразяваше любознателни младежи да наблюдават действията му. Дори приветстваше техния интерес, при условие да държат бъбривата си уста затворена.
В момента в болницата се възстановяваха трима пациенти, все хора. Повечето случаи на динозавърски заболявания, по необходимост и заради размерите им, се гледаха на земята. Много по-лесно беше екипът лекуващи да се смъкне до динозавъра, отколкото динозавърът да се качи горе. Седемдесеттонен соропод би поставил пода на болницата на изпитание.
По-дребните динозаври обаче можеха да бъдат лекувани редом с хората и по искане на Торанага изпадналия в безсъзнание струтиомимус бе повдигнат дотук.
Млада медицинска сестра в развяващо се бяло сари пресрещна Уил. По средата на челото имаше малка червена точка, а на ушите — семпли златни обици.
— С какво да ти помогна?
Уил се опита да я подмине.
— Стажант-пилот съм на скайбакс от Уотърфол сити. Казаха ми, че мога да вляза.
Сестрата хвърли поглед през рамо.
— В момента лекарят преглежда млад струтиомимус.
— Знам. Видях, когато я докараха. Как е тя?
— Изключително слаба; още е в безсъзнание.
Като опровержение от задната част на болницата се разнесе развълнуван остър писък. Уил мигом разпозна ужасения вик на изплашен струтиомимус. Над писъка едва се чуваха трескавите молби на човек, който зовеше за помощ.
— Трябва да вървя — обяви сестрата, извърна се и хукна.
— Почакайте! Вероятно ще мога да помогна.
Поколеба се. В най-лошия случай щяха да го изгонят. Освен това ако трябваше да се справят с изпаднал в делириум динозавър — пък било то и млад струтиомимус — всеки чифт мускули би бил добре дошъл. Ако пациентът страда от натрапчиви халюцинации, положително ще реагира съобразно древните си инстинкти, а не с придобития модерен здрав разум. При струтиомимусите това означава да побягнат. Твърде опасна идея, ако се намираш на петдесет метра над земята, сред клоните на гигантска секвоя.
Уил последва бързо сестрата, но доближавайки се до кръглото, напомнящо гнездо легло, спря. Струтиомимусът лежеше по средата, риташе яростно и се мъчеше да се изправи. Дребен очилат мъж с късо подстригани черни коси и изящни черти се опитваше да я задържи. Двама помощници — едър мъж и жената, която пресрещна Уил — правеха всичко по силите си да му помогнат.