Никой не възрази срещу мълчаливата намеса на Уил.
Стараеше се да следва възможно най-стриктно указанията на Торанага. За безпомощно същество, каквото предполагаха че е струтиомимусът, малката демонстрираше завидна сила, особено в краката. Докато риташе и се въртеше, тя не спираше да говори с пискливия език на своя вид. Уил се бореше да я усмири, но даваше ухо и на неконтролируемото й викане. Долови една-две трудно разбираеми думи.
Най-сетне лекарят и помощниците му успяха да обвият обезумялата си пациентка с влажен чаршаф, силно ухаещ на билки. Това сякаш помогна. Тя спря да рита и се отпусна в кръглото легло. Не спря обаче да бълнува.
— Трябва ми отвара номер четири, ако обичаш, и допълнително отварата от корени. — Кано Торанага говореше, без да поглежда към помощниците си. Изцяло бе съсредоточил вниманието си върху пациентката. — И искам да поговоря с младежите, които я намериха и докараха тук.
— Да, докторе — промълви мъжът и си записа нещо в бележник.
Миг по-късно Уил осъзна, че гледа в малките тъмни очи, които много му напомняха очите на Левка Гамбо.
— И кой е този млад мъж?
Сестрата изгледа посетителя несигурно.
— Не знам, докторе. Твърди, че е стажант-пилот на скайбакс от Уотърфол сити и искал само да погледа.
— Е, какво видя, млади човече?
Уил предпазливо отговори:
— Дори привидно безпомощен пациент може да се окаже опасен и трябва да се полага особено внимание.
За миг не последва никаква реакция. После лекарят се усмихна развеселен.
— Не е лошо. Кой си ти всъщност?
Уил изправи рамене.
— Уил Денисън, сър.
Очите на Торанага заблестяха.
— А, значи си синът на прочутия Артър. За теб не съм, но за него съм чувал.
Раменете на Уил се отпуснаха.
Смеейки се тихо, лекарят заобиколи леглото, за да го поздрави.
— Вие младите сте нетърпеливи да извършите велики неща. Колко добре си спомням това състояние. Е, стажант-пилоте, кажи: какъв случай имаме тук според теб.
Посочи към леглото.
— Много болен млад струтиомимус, сър.
Торанага кимна.
— Наблюдателен си, макар да не си аналитичен. С времето и това ще дойде. Тя наистина е болна, но с подходяща храна и малко лекарства ще се възстанови бързо. При нея няма нищо сериозно — да речем счупени кости или вътрешни наранявания. Просто е много изтощена. В момента не е на себе си. Състоянието й трябва да се следи поне няколко дни. — Явно му хрумна нещо, защото погледна посетителя и продължи: — Дали пък няма да останеш да се учиш, млади човече?
— Благодаря, господине. — Признателният Уил отново насочи вниманието си към тихо стенещия струтиомимус. — Известно ли е какво е станало с нея?
— Не. Намерили я някакви младежи на излет.
Уил дори не се постара да прикрие изненадата си.
— Била е сама? Къде е семейството й?
— Тъкмо това се опитваме да разберем. Понеже не говоря езика на струтиомимусите, а тя едва ли говори човешки, изпратих за преводач.
— Струва ми се разбрах малко от думите й, сър. Съвсем малко.
Веждите на лекаря леко се стрелнаха нагоре.
— Ти? Преводът от динозавърски на човешки не е обичайно занимание за пилот на скайбакс. Мислех, че се задоволявате да научите само командите за впряга. Малцина хора успяват да се справят с динозавърските звуци.
Уил се усмихна смутено.
— То ми е хоби, сър. А като стажант-пилот се движа повече и дочувам повече от мнозина. Поставил съм си за задача да науча по няколко думи от езика на всички.
Торанага кимна одобрително.
— И какво разбра от отчаяната ни малка пациентка?
— Немного, всъщност. Но мисля, че споменаваше имена. Имената на струтиомимусите са доста характерни. Тя постоянно ги повтаря.
— Звучи логично. Съвсем естествено е да споменава семейството си. Колко имена?
— На двамата родители, ако съдя по почтителния начин на произнасяне. Може би на един или двама брат или сестра. — Той сви безпомощно ръце. — Само толкова различих. Тя не говори много ясно.
— Меко казано — съгласи се Торанага. — Възхищавам се от лингвистичните ти способности, млади Денисън, но очевидно се нуждаем от помощта на професионален преводач.
— Напълно съм съгласен.
— Междувременно ще опитаме да вкараме малко солидна храна в нея. Супи и бульони със стайна температура като начало. Трябва постепенно да я възстановим. Дотогава дори преводач няма да успее да измъкне много от нея.
Сестрата със сарито погледна към него през леглото.
— Смятате ли, че е нужно да уведомим властите, докторе?