Торанага се замисли.
— Още не. Засега нямаме представа каква е причината за състоянието й. Макар и страшно, може да има напълно естествено обяснение. А и всички власти са претрупани с работа — заети са да оказват помощ на евакуиращите се от Северните полета. Предстои да бъдат организирани още доста неща. — Погледна към натежалото от облаци небе. — Ако бурята е от най-силните, ще имат много повече тревоги, отколкото грижата за болен струтиомимус. Да видим дали няма да се справим и сами с този случай, преди да хукнем да хленчим за помощ.
— Разбрано, сър — отвърна жената и се поклони примирено.
— А що се отнася до теб, млади човече…
Уил неволно се стегна.
— … понеже доброволно предложи услугите си, ще останеш при нас, докато пристигне преводач. Дори да знаеш три думи от езика на струтиомимусите, те са повече, отколкото знаем аз и помощниците ми. Високо оценявам намесата ти.
— Разбира се, че ще остана, господине.
Това беше несравнимо по-интересно от анализирането на въздушните течения.
Погледна с любопитство към тихо стенещия струтиомимус. Какво й се бе случило там, в планините? Къде е семейството й? Как се бе докарала до това плачевно състояние?
И, най-важното — какво я бе изплашило до такава степен?
XII
Отне им доста време да намерят преводач. Отдавна фермерите от Северните полета общуваха с динозавърските си помощници посредством къси команди и жестове, ала при по-сложни обстоятелства имаше голяма нужда от преводачи. Минаха дълги часове, преди молбата на доктор Торанага за лингвистична помощ да получи отговор.
Уил спеше дълбоко, когато отдолу се чу изсвирване на рог. Стана от хамака и отиде да погледне през най-близкия парапет. Скоуен — помощникът на лекаря — разговаряше с няколко души и с един мъжки протоцератопс. Протоцератопсите си бяха спечелили славата на най-добрите преводачи, защото владееха почти всички динозавърски диалекти, а умееха да артикулират ясно и човешки говор. Имаха усет към езици и мнозина от тях упражняваха тази високоуважавана професия. Веднъж Уил слуша лекция на биолог за уникалната анатомия на протоцератопския ларинкс.
Според Уил мъжкият екземпляр не бе особено едър дори за скромните размери на неговия вид. Трудно бе да прецени от разстояние, но на младежа му се стори, че той е по-дребен дори от стария му приятел Бикс. Впечатлението му не се промени и докато наблюдаваше как жълтеникавото четириного същество пристъпва в празната кошница, използвана като подемно съоръжение. Дежурният по асансьор соропод се залови със задачата си и новопристигналият преводач започна бавно да се издига към болницата.
Уил продължи да гледа: медицинската сестра със сарито посрещна протоцератопса и го поведе към кабинета на доктор Торанага. Първоначалната му преценка за ръста на динозавъра се оказа вярна. Дори изправен на задните си крака, човката му едва ли щеше да стигне до носа на Уил.
Придружен от Хапини — медицинската сестра — той влезе в същинската част на болницата и се заоглежда с любопитство. За голяма изненада на Уил динозавърът неочаквано впери очи в него и остро излая. Добре говореше човешки и лесно го разбра.
— Познавам те.
Уил изучи семплото лице, интелигентните очи, човката, наподобяваща папагалска. От назъбените плочки в горната част на гърба липсваха няколко — вероятно последица от някое буйство като дете.
— Съжалявам, но нямам спомен някога да сме се срещали — откровено си призна Уил.
— Не съм казал, че сме се срещали — възрази протоцератопсът някак враждебно. — Казах, че те познавам.
Уил се изненада малко от неочаквано грубия тон на събеседника.
— Тогава имаш преимущество пред мен.
Не беше изплашен. Съдейки по размерите и интонациите му, прецени, че преводачът едва ли е по-възрастен от него. Прецени и друго: новопристигналият определено не беше лингвистичен факир като Бикс.
Първата среща не вещаеше особено благополучие.
— Ти си Уил Денисън, нали? — изчурулика протоцератопсът.
Говореше, докато приближаваше спящия струтиомимус.
— Точно така.
Уил следваше преводача и медицинската сестра.
— Чувал съм за теб. Добре известен си на племето ми.
— Сериозно? — засия Уил.
— Да. — Младият преводач стъпи с предния си крак върху леглото-гнездо и се загледа в равномерно дишащата пациентка. — Ти си онзи, чийто баща едва не счупи с камък крака на прочутия преводач Бикс.
Уил настръхна.
— Беше случайно. Току-що бяхме претърпели корабокрушение, нямахме представа къде се намираме и какво ще ни се случи; не знаехме нищо за обитателите на Динотопия или колко всъщност са специални. Баща ми възприе Бикс като потенциално опасно животно. Ръководеше го единствено дотогавашният му опит.