Сестрата не се въздържа да изкоментира:
— Това не е възможно.
— И мен са ме учили така. Само ви предавам думите й. Носели и тръби, които изстрелват невидими фойерверки.
— Пушки! — намеси се Уил.
Торанага го изгледа изпитателно.
— Чел съм за такива устройства. — После отново се обърна към преводача. — Има ли още?
— Да. Тези хора били облечени в странни дрехи, миришели силно на море и били все мъже.
— Съвсем нормално за корабен екипаж — промърмори Уил под нос.
— Групата се състояла от представители на различни човешки раси. Говорели и се държали сякаш притежават всичко, до което се докоснат. Нямали, разбира се, никаква представа какво представлява Динотопия и какви са нравите тук. Отнесли се към нея и семейството й все едно са невежи животни и не положили никакви усилия да разберат езика им.
— Така и така не биха успели — подхвърли Торанага. — А жестовете? Всички хора разбират простите жестове.
Чаз предаде на струтиомимуса и тя отвърна без колебание.
— Твърди, че щом пленили семейството й, веднага ги завързали. Как да правиш жестове със завързани крайници? Баща й, Хисаулук, можел да различава няколко думи на човешки. Тези хора не преставали да повтарят едно и също: „злато“. — Протоцератопсът изсумтя презрително. — Защо толкова са обсебени от идеята за злато? Да не би да се готвят за някакъв вид фестивал?
Уил систематизираше мислено информацията, но очертаващата се картина не му харесваше. Само мъже, пушки, държат се все едно всичко им принадлежи, често споменават злато, взимат пленници…
— Извинете, но май знам кои са тези хора, какви са намеренията им и причината за недружелюбното им поведение.
— Тогава, моля — подкани Торанага с неприкрито любопитство, — просвети ни.
— Само гадая, разбира се. — Уил формулира набързо предположенията си, преди да ги изложи. — Допускам, че семейството на Кеелк е било пленено от група авантюристи, разбойници или пирати.
— Пирати ли? Какво значи „пирати“? — Торанага се обърна към сестрата. — Хапини, чувала ли си някога за такива?
— Не, докторе.
И двамата бяха родени и израсли в Динотопия, знаеше Уил. За разлика от него, нямаха никаква представа за външния свят. Нито пък бяха историци. Опита се да обясни:
— Тези хора са бандити, крадци.
Наложи се да уточни какво е крадец. Най-после като че ли го разбраха.
— Невероятно — възкликна направо зашеметен Торанага. — Почти толкова невероятно, колкото и плавателен съд да пристигне тук невредим.
— Единствено ако поговорим с тези хора, ще разберем със сигурност какви са намеренията им — продължи Уил. — Щом са успели да пристигнат тук невредими, вероятно смятат да си заминат с всичко, което задигнат. В такъв случай не се знае докъде биха стигнали в постъпките си.
Торанага клатеше невярващо глава.
— Въпреки това не разбирам защо ще вземат за пленници семейство безобидни струтиомимуси.
— Нито пък аз. — Уил съзнателно не сподели, че корабни екипажи, отправили се на дълго плаване, често взимат на борда животни като източник на прясна храна. — Но не това е важното. Важното е, че държат струтиомимусите пряко волята им.
— Да, положението наистина е безпрецедентно. — Лекарят се замисли. — Трябва веднага да съобщим в Соропол.
— Соропол ли? — възкликна Уил. — Доста е далеч от тук, сър.
— Не и за пилот на скайбакс — изкоментира Чаз хладно.
— Заради евакуацията, в Тритаун има много пилоти на скайбакс — уточни Уил. — Не е необходимо да отида именно аз. — Погледна Торанага. — Съгласен съм, че е редно да уведомим Съвета за положението, сър, но ще отнеме време. А ще мине и още, докато оформят отговора. А ако предположенията ми са верни, семейството на този струтиомимус е в огромна опасност. Трябва да предприемем нещо незабавно.
— Ние ли?
Чаз не разполагаше с вежди, които да стрелне нагоре, но успя някак да си придаде смаяно изражение.
— Ще свикаме събрание на възрастните от района и на членовете от градската управа, които могат да се откъснат от работата по евакуацията — реши Торанага. — Явно става въпрос за нещо важно, но същевременно не може да се пренебрегне оцеляването на множество семейства, за да се помогне на едно-единствено.