— Няма начин да не можеш да направиш нещо! — не се предаваше Уил. — Обещай им, че ако ни пуснат сега, ще се върнем с риба. Цял конвой риба.
Ужасената Кеелк постоянно се намесваше с възгласи — по този начин и без това стресираният протоцератопс слушаше едновременно два разговора и то на различни езици.
— Не се излиза на глава с месоядни.
— Излиза се! Всяко мислещо същество може да разбере някой, стига да иска. Виждал съм го с очите си. Преводачът Бикс…
— О, Бикс! За какъв ме мислиш, Уил. Аз съм още стажант, като теб. Нямам опита на Бикс, нито лингвистичните му способности. Но според мен и великият Бикс не би успял да уговори трима месоядни да се откажат от храна, изпречила се на пътя им. Защо да се колебаят? Не сме въоръжени, нямаме подкрепление и очевидно тук сме сами.
— Тогава няма какво да губим, ако опиташ, нали? — настоя Уил.
Водачът на албертозаврите изсумтя нетърпеливо и пристъпи напред. Крачката бе значителна, но тримата пътешественици нямаше накъде да отстъпват. Оставаше им единствено да чакат онзи да разтвори паст.
Уил видя как блесналите гладни очи се стрелкат ту към него, ту към Кеелк, сякаш в колебание кой от двамата е по-вкусен. Едно преглъщане и всичко ще приключи. В последния момент ще си затвори очите, реши той. Съжаляваше само, че го лишават от възможността да се сбогува със Силвия и с баща си.
Трябваше да се признае, че Чаз полагаше усилия: малкият преводач не спираше да ръмжи и да грухти старателно на трудния език на албертозаврите.
— Казах му, че сме предприели спасителна експедиция и че по тяхната територия бродят много непознати хора. Новината го зарадва, защото очакват лесно да си набавят доста храна. А мисията ни изобщо не значела нищо за тях. Някакви други бляскави идеи?
Уил вече беше напълно убеден, че усеща горещ дъх във врата си. Отчаяно се опита да измисли нещо — каквото и да е, — което Чаз да преведе. Трудно е, когато не разполагаш с никакво време, и особено когато публиката ти се състои от такива неохотни слушатели.
Из гората се разнесе страховит рев — птиците литнаха от клоните и се устремиха към небето, заглушавайки обичайните околни шумове. Главата на албертозавъра-водач, сега само на една ръка разстояние от клюна на Чаз, мигом се вдигна и се изви на юг; така направиха и двамата му другари. Смаяният Уил се обърна в същата посока.
Преди ехото от рева да заглъхне, из екваториалната гора се разнесе втори, още по-страховит рев. Последва трошене на дървета и храсти вляво от тях. Земята трепереше като при земетресение.
Набързо зарязвайки плячката си, тримата албертозаври се извърнаха едновременно и побягнаха в обратна посока — мощните им крака бързо ги отнесоха в гъсталака. Изнизаха се в редица по един: двамата по-дребни следваха по-едрия.
Кеелк изсвири. В установилата се неестествена тишина призивът й прозвуча невероятно самотно. Не се налагаше Чаз да превежда. Струтиомимусът недвусмислено питаше: „Сега какво?“
Каквото и да е, каза си Уил, няма начин да е по-ужасно от току-що преживяното. Оказа се, разбира се, че греши.
Двойката грамадни тиранозаври вървеше право към тях, зинали с масивните си челюсти. Жълтите им очи проблясваха гневно. Дребните им мускулести ръце бяха насочени една към друга, а острите нокти почти се докосваха. Заедно тежаха над четиринадесет тона. В сравнение с тях побягналите албертозаври бяха все едно чакали, изчезнали при неочаквана поява на лъвове.
Сега няма да има време дори да говорим, помисли си Уил отчаяно. Опита се да се приготви за неизбежната първа хапка. Но не успя да затвори очи. Малко неща в природата са по-величествени от тиранозавър в нападение. Уил се чувстваше като завързан за релси човек, към когото с пълна сила лети локомотив.
Мъжкият тиранозавър се носеше право напред като стрела — тежката опашка балансираше едрото тяло. Главата му не се насочи, а по-скоро се устреми към него. Зъбите му бяха поне двадесетсантиметрови. Застинал намясто, Уил зърна блеснало жълтеникаво око и черен ирис. После зиналата паст скри всичко останало. Затвори очи и се напрегна.
Нищо не се случи.
Какво чака? Представляваше само една хапка. Дори не си заслужаваше труда да бъде сдъвкан. Определено не е нещо, за което си струва да спреш и да се замислиш.
Силно изсумтяване — несравнимо по-впечатляващо от сумтенето на албертозаврите — се превърна в думи. Напомняха на Уил за парен локомотив. Ушите му трепнаха. Бавно отвори очи.
За миг му се прииска да не го беше правил. Кошмарната глава все още стоеше там — на метър от лицето му.
Част от него осъзна, че Чаз говори, макар и доста неуверено. Почти парализиран от ужас, малкият протоцератопс продължаваше да си върши работата.