— Той казва… Казва, че ти си човек.
Уил не видя причина да отговори. А и без това би му било трудно да изрече нещо. Тиранозавърът отново изсумтя в лицето му. Страшно гадният му дъх вонеше на мърша.
Няма да припадна, повтаряше си Уил. Ще си отида от този свят като мъж, а не като храна.
Това, че все още продължаваха да са живи, правеше гласа на протоцератопса по-силен.
— Не вярвам на това, което става. Мъжкият тиранозавър — той се казва Крукай — настоява да разбере какво си направил с детето им. По-точно с дъщеря им.
Уил премигна. Любопитството му взе връх над страха и краката му престанаха да треперят. Стоеше лице в лице с най-свирепото и внушително месоядно, създадено някога от природата; бяха го пуснали да обитава земята и вместо да го глътне наведнъж, той му задаваше въпроси.
Явно трябва да даде отговор.
— Дъщеря им ли? Нищо не съм правил с дъщеря им.
Другият тиранозавър се приближи докато Чаз превеждаше. Присъствието на един всяваше ужас, но двама на куп — при това напрегнати и непропускащи нищо — те лишаваше изобщо от емоции. В продължение на няколко минути двойката ръмжа срещу него.
— Това е Шеторн, майката — преведе Чаз и за Кеелк.
Уил съзнаваше колко голямо е напрежението за Чаз да преминава от език на език и то при такива екстремни обстоятелства.
— Не разбирам — обади се Уил. — Нека обясни по-подробно.
Чаз прочисти гърлото си и продължи да имитира диалекта на тиранозаврите. Отговорът последва незабавно.
— След като се нахранили, оставили дъщеря си Притикил да спи. Била преяла и не искала да върви с тях. Когато се върнали, я нямало. Не би се махнала оттам на своя глава. Децата на тиранозаврите слушат родителите си.
Как няма да ги слушат, помисли си Уил, докато наблюдаваше седемтонния месоядец.
Чаз продължи:
— Открили следи от кратка схватка. Имало и знаци за присъствието на много хора — силна миризма, отпечатъци от стъпки. Миризмата на дъщеря им била примесена с човешка миризма и с миризмата на няколко струтиомимуси. Всичките били изчезнали в гората. Доста време вече отчаяно се опитвали да попаднат на дирите от дъщеря си и хората. Присъствието на струтиомимуси ги обърквало.
Уил се намеси:
— Попитай ги дали човешките миризми са били пропити с дъх на море.
Чаз ги попита. Преди мъжкият да отговори тиранозаврите си размениха поглед.
— Да, но едва разпознал миризмата на морето. Познавал я единствено благодарение на рибата, която са му давали пътници, прекосяващи басейна. Никога досега не е откривал такава миризма по хора.
Сдържано ръмжене последва обяснението.
— Настоява да знае — продължи протоцератопсът, — защо му зададе въпрос. — И малко по-тихо добави: — Мисли, Уил! И двамата са много напрегнати.
— Виждам.
Съзнаваше, че както стои между двете огромни зяпнали го глави, няма място за никакви грешки. Колко ли още любопитството на тиранозаврите ще бъде по-силно от яростта и раздразнението им?
Постави ръце на хълбоците и смело отвърна на вторачените им погледи, като се питаше дали позата му е толкова жалка, колкото я чувстваше. Опита се да погледне на тях като на загрижени родители, а не като на гигантски двуноги месоядни.
За щастие бе надарен с отлично въображение.
— Обясни им, че нашата приятелка тук също е нечия дъщеря. — Посочи към Кеелк и малкият струтиомимус му отвърна с поглед, пълен с надежда. — Отпечатъците, които са видели, принадлежат на семейството й; и те са пленени от хора, които не са жители на Динотопия, а идват далеч от морето. Тя обаче успяла да избяга и тръгнала да търси помощ. — Сви скромно рамене. — В момента ние сме цялата въпросна помощ, но скоро ще се присъединят и други.
Уил изчака Чаз да преведе и изпреварвайки нови въпроси, продължи:
— Тези хора не са цивилизовани. Не знаят нищо за нравите на Динотопия. Липсва им всякакъв морал. Известно е, че обитателите на Дъждовния басейн и ние, които живеем в развитите райони, мислим и действаме различно, но поне се разбираме. Новопристигналите не знаят нищо за нашите договори, уговорки и споразумения. Действат, тласкани единствено от собствения си интерес. Според мен, щом са успели да пленят цяло семейство струтиомимуси, те са в състояние да заловят и дъщеря им. Колко е голяма тя, между другото? Колко едра?
Чаз преведе първо за Кеелк, после и на другите двама. Тогава женският тиранозавър се наведе към Уил — той си наложи да остане намясто, докато огромният череп преминаваше над него, и късата, но силна ръка с два нокътя, насочила се към главата му, спря на нивото на косата му. После Шеторн я оттегли.