— Значи не е много едра — отбеляза той съчувствено.
Трудно му бе обаче да си представи как така група хора ще улови тиранозавър, независимо с какви размери. И все пак натрапниците бяха успели. Притикил — наистина — не бе по-висока от Кеелк, но определено бе по-мускулеста.
Понеже двата тиранозавъра стояха с наведени глави, миризмата от устата им се долавяше още по-силно.
— Кажи им, че имаме еднакви интереси: да открием тези хора и да освободим пленниците. Те искат да си върнат дъщерята, Кеелк иска семейството си. Кажи им… Кажи им, че ще им помогнем да спасят дъщеря си.
Изчака Чаз да преведе. Ръмженето и грухтенето вероятно е крайно изтощително за гърлото му, помисли си Уил, възхитен от усилията на протоцератопса. Опита се да не трепне, когато тиранозаврите си размениха кънтящи звуци.
Най-после мъжкият сведе глава и подбутна гърдите на Уил с муцуна; направи го деликатно, за да не събори човека. Уил залитна няколко крачки назад, но не падна и бързо възвърна равновесието си.
— Какъв е проблемът? — прошепна той трескаво към Чаз.
Наблюдавайки движенията на тиранозаврите, Кеелк проявяваше нервност, но не издаваше звук.
Чаз отвърна:
— Крукай не виждал нужда от нашата помощ. Нямало какво да направим за тях. Пита се… Пита се, защо да не ни схрускат набързо и да продължат пътя си.
— Справедлив въпрос. — Леле, колко е горещо тук — помисли си Уил. — И няма никакви признаци нещата да се охладят. — Хайде, преведи — подкани той на глас.
Почти примирен, че земният му път ще свърши в корема на далечен роднина, Чаз изпълни молбата на приятеля си — и без това не знаеше какво друго да предприеме. После Уил продължи:
— Обясни им, че без нас няма да разберат какво е станало с дъщеря им. Независимо колко са големи и силни, само ние, хората, можем да правим някои неща. Хората боравят със сечива несравнимо по-добре от динозаврите. И друго — ако се наложи да се говори с тези хора, ще имат нужда от услугите на преводач. А колкото до Кеелк — ако не беше тя, никой от нас нямаше да е тук. — И добави нещо, което му хрумна в последния момент: — Обърни им внимание, че едва ли ще се нахранят с нас — много сме хилави. Лично аз съм толкова кокалест, че положително ще заседна в гърлото им.
— Ако си мислиш, че тиранозаврите притежават чувство за хумор, значи си луд.
И все пак Чаз преведе дословно думите на Уил.
— Кажи им още — настоя Уил, — че независимо какво смятат, ще имат от нас много по-голяма полза, ако сме живи, отколкото смлени.
Добре беше, че тиранозаврите не умееха да се усмихват. Иначе биха показали смразяващо огромно количество зъби. В отговор и двамата се изправиха леко. За да продължи да ги гледа в очите, се наложи Уил да извие глава нагоре — чак вратът го заболя. Все едно наблюдаваше как разговарят две високи сгради.
Шеторн изръмжа надолу към него. Уил понечи да прикрие носа си с ръка, но се овладя — тиранозаврите щяха да се досетят какво означава жестът.
— Казва, че и преди са имали работа с хора, но никога не са срещали такъв като теб. Смелостта ни да навлезем в Дъждовния басейн без никакъв въоръжен ескорт ги впечатлява. — Протоцератопсът леко сниши глас. — Неведнъж съм чувал, че едрите месоядни се възхищават от смелостта. Това обаче не означава, че няма да си хапнат и някой смелчага.
— Какво още казаха? — подкани Уил приятеля си.
Чаз си пое дълбоко въздух.
— Ако наистина им помогнем да открият дъщеря си, ще ни бъдат вечно задължени и дори никога повече да не ги срещнеш, ще можеш да споменаваш трима от техния вид като свои приятели.
— Чудесно.
Уил се загледа в жълтеникавите очи, докато мъжкият тиранозавър продължаваше да ръмжи тихо.
— И още — продължи Чаз, — ако сгрешим и ги поведем по фалшива диря, в резултат на което се случи нещо лошо на дъщеря им, ще ни накажат незабавно.
— Обясни им, че разбирам и приемам условието.
— Няма смисъл — промърмори протоцератопсът. — И без това нямаме какво да губим.
— Така е. Значи името на дъщеря им е Притикил, така ли?
Чаз преведе и внимателно изслуша отговора.
— Да. И са много привързани към нея. Страшно им липсва.
— Е, и на Кеелк семейството й лисва толкова, колкото на тях — дъщеря им. Значи, освен че са двуноги, имат и още нещо общо помежду си. Предупреди ги, че трябва да се придвижваме тихо. По никакъв начин не бива да стреснем или разтревожим тези хора. Ако са каквито предполагам, няма да се поколебаят да осакатят или убият пленниците си, стига да решат, че ще имат полза.
Преведените думи предизвикаха такъв гневен вой от страна на майката, че кръвта на Уил се смрази. Беше ужасяващ, макар и не насочен към него. Кеелк сви глава почти до раменете си, а Чаз видимо потрепери. Почти изпита съжаление към похитителите на Притикил. Да си мишена на такъв неописуем гняв е кошмар.