— Впечатлени са от смелостта на Кеелк — добави Чаз.
— И аз. — Уил погледна последователно тиранозаврите. — Как мислиш, Чаз? Може ли да им имаме доверие?
— Разполагаме ли с друг избор?
— Искам да кажа, какво ще стане, ако посреднощ се събудят от силен глад? Чувал съм, че паметта на месоядните не е дълга.
Чаз извърна глава към него и успя да го погледне леко високомерно.
— Няма да се случи, Уил. Не знаеш много неща, защото не си живял тук достатъчно дълго. Месоядните спазват свой, макар и примитивен, етичен кодекс. Няма да изядат никого, с когото имат уговорка. Понякога стават раздразнителни и се сърдят, дори губят търпение, но не забравят. Дадоха дума. Излишно се тревожиш, че ще се събудиш в нечий стомах.
— Тогава сме в безопасност.
Уил най-после успя да се усмихне.
— Не съвсем — уточни вечно предпазливият протоцератопс, докато превеждаше за Кеелк. — Да се надяваме, че нищо лошо не се е случило на дъщеря им.
— Дори да е така, ние няма да сме виновни.
— Това за тях е без значение — отвърна Чаз вещо. — Ти обаче успя да ги убедиш, че имаме нужда един от друг. Така че нещата са наред… засега.
Протоцератопсът се обърна към мъжкия тиранозавър, който сумтеше нетърпеливо.
— Крукай настоява те да следят за дирята. Обонянието им е много по-добро от това на струтиомимусите.
— Съвършено приемливо. — Уил пристъпи напред. — Редно е да му придадем официален вид.
— Официален вид ли? — попита Чаз с упрек в тона.
— Нали знаеш: с жест да дадем да се разбере, че сме постигнали споразумение.
— А, имаш предвид това?
Протоцератопсът вдигна ръка и Уил постави длан върху нея.
След демонстрацията и обяснението на Чаз, Уил приближи Шеторн. Не без известен трепет протегна длан към нея. Като изсумтя, женската се наведе ниско и леко се изви надясно, за да не изпуска от погледа си човека. Протегна мощната си ръка и с двата остри нокътя докосна меката човешка плът.
Тръпки преминаха през тялото на Уил. Доколкото знаеше, вероятно за пръв път в историята на Динотопия се случваше подобно нещо. Усети огромната челюст точно над главата си. След като церемонията приключи, той отстъпи.
Крукай ръмжеше тихо, но настойчиво към Кеелк и Чаз побърза да я успокои:
— Дишай дълбоко. Само иска да разкажеш всичко, което знаеш за тези хора, постъпили по този вбесяващ начин.
Кеелк кимна притеснено, но дишането й се поуспокои. Започна да изрежда каквото си спомняше около залавянето си. Двамата тиранозаври, на които Чаз превеждаше, я слушаха внимателно. С изключение на плашещо взрените им очи те не реагираха.
Най-после Кеелк млъкна. Тогава всеки от тях докосна със зурла земята пред нея. Поотдалечиха се един от друг и задушиха с чувствителните си ноздри, а огромните им глави се люлееха наляво-надясно. Търсеха знак за присъствието на дъщеря си… или на непознати хора. Уил ги гледаше смаян.
Десетина минути по-късно Шеторн се изправи, изръмжа тихо и посочи на югоизток.
— Посоката е натам — обяви протоцератопсът.
— Не се налагаше да превеждаш — увери го Уил.
Тиранозаврите внимателно следваха губещата се диря през екваториалната гора, като често спираха да душат земята, храстите и всичко, по което би се задържала миризма. От време на време разговаряха помежду си. Чаз не превеждаше. После подновяваха душенето.
Кратките паузи бяха добре дошли за Уил и приятелите му — те трудно следваха другарите си. Дори Кеелк полагаше усилия, да не говорим за Чаз.
Поне не се тревожеха къде вървят. Тиранозаврите сами прокарваха път. Както гласеше стара поговорка в Динотопия: „Къде ходи тиранозавърът? — Където си иска.“
Въпреки старанията си, скоро поизостанаха. Уил помагаше доколкото може на Чаз, а Кеелк забави ход, за да е с тях. Шеторн погледна назад и изръмжа нетърпеливо.
— Виж, съжалявам — заговори Уил, дишайки тежко. Клетият Чаз бе на края на силите си. — Не можем да вървим по-бързо.
Съобрази, че говори с рязък тон на раздразнителен тиранозавър, но бе толкова уморен, че не му пукаше.
Крукай сподели нещо с партньорката си и се обърна към Чаз.
Протоцератопсът бе благодарен, че може да поспре, докато превежда. Макар и за малко, нямаше да му се налага да тича.
— Казват… Чакай да си поема дъх, Уил… Разбирали колко ни е трудно да ги догонваме, но както и ти отбеляза: времето е от съществено значение.
— Е, какво очакват да направим? Да летим? За целта пилот на скайбакс се нуждае от куетзаткотлуса си.