— Готови са да жертват достойнството си, стига нещата да станат по-бързо.
Уил свъси вежди.
— Не те разбирам.
Чаз кимна към Шеторн, която бе коленичила и свеждаше глава.
— Предлагат да ги яздим.
— Да ги яздим?
Смяташе, че няма по-вълнуваща тръпка от това да възседне Циркус. И повечето едри динозаври в цивилизована Динотопия проявяваха склонност да помагат на хората да се придвижат от едно място на друго. По гърбовете на мнозина дори имаше специални седла.
Но да яздиш тиранозавър…
Крукай се навеждаше до партньорката си. После изгрухтя нетърпеливо.
— Подканват ни да се качим — обясни Чаз.
— Виждам. Кажи им… че ще опитаме.
Тръгна към Крукай, а Кеелк се отправи предпазливо към Шеторн.
Дори приклекнали ниско, двата тиранозавъра представляваха сериозна трудност за преодоляване. Как да се качат на гърба им? С острите нокти на ръцете и краката си Кеелк се изкатери и задържа. Уил умело се катереше по дървета, но тук нямаше клони, за които да се хване. Къде да сложи краката си?
Крукай отвори леко уста и кимна насърчително на Уил.
Стараейки се да не гледа към двадесетсантиметровите зъби, Уил сложи единия си крак върху долната челюст и се хвана с лявата ръка за израстъка над окото на тиранозавъра. Оттласна се и се озова горе. Оказа се не по-трудно от яхването на кон, което бе правил като дете в Америка. Единствената разлика бе, че сега седеше на главата, а не на гърба. И още, че тиранозавърът можеше да погълне цял кон за закуска.
Видя, че Кеелк се е настанила върху врата на Шеторн, точно зад главата й. С помощта на острите си нокти струтиомимусът се бе вкопчил в дебелата кожа на тиранозавъра, без да я пробие. Понеже Уил не разполагаше с подобни естествени куки, трябваше да си намери по-добро място за сядане.
Кръстоса крака под себе си и се настани в средата на черепа, достатъчно широк да му осигури задоволително пространство. Израстъците над двете очи му служеха за дръжки.
В следващия момент — при надигането на Крукай — изпита чувството, че се понася към небето. Тук, от височина пет метра над земята, видя колко по-различна изглежда гората.
Спокойно, повтаряше си той. Получи изключителна привилегия. Можеше обаче и много бързо да бъде лишен от нея.
Погледна надясно: Кеелк седеше удобно върху врата на Шеторн. Чаз обаче се оказа проблем. Пълничкият протоцератопс не разполагаше нито с гъвкавостта на Уил, нито с естествените приспособления за вкопчване на струтиомимуса.
Нетърпеливите тиранозаври разрешиха бързо-бързо въпроса. Шеторн се наведе, хвана преводача в ръце и с лекота го вдигна. Макар и къси, ръцете на тиранозаврите бяха много силни, така че не й представляваше никаква трудност да го държи. Ала Чаз, въпреки създаденото му удобство, намираше за непристойно да виси във въздуха като човешко дете.
— Отпусни се. — Уил едва сдържа усмивката си. — Никой няма да те види. А дори и да те видят, кой би дръзнал да се засмее? Шеторн може да реши, че й се присмиват, а не познавам някой, готов да поеме такъв риск.
— Много е унизително — не се предаваше Чаз.
Уил запази равновесие, когато Крукай пое. Тиранозавърът пристъпваше съвсем плавно и Уил почти не усещаше люлеенето, а лекото поклащане наляво-надясно не бе неприятно и той скоро схвана как да се нагоди към крачките. Не след дълго вече не вървяха, а препускаха през гората. Под него префучаваха корени, лиани, малки падини, възвишения и поточета.
Комбинираното чувство от скорост и безопасност направо го опияняваше.
Двата тиранозавъра препускаха през екваториалната гора, но от време на време спираха да подушат дирята. Не я изпускаха. Уил усети как се отпуска и започва да се наслаждава на околните гледки. Какъв уникален начин да изследва Дъждовния басейн!
Очакваше да се друса повече, но залитна по-сериозно само веднъж: тиранозаврите неочаквано прескочиха дълбок поток с един скок. Приземяването на другия бряг, колкото и да бе смекчено, почти го хвърли във въздуха и, само защото съобрази бързо да се вкопчи в израстъка над окото, не падна. След тази случка започна да обръща повече внимание на язденето и по-малко на околните гледки.
Мърморенето на Чаз го забавляваше.
Птици и по-дребни животни побягваха при появата им. На всеки изпречил се на пътя двойката препускащи тиранозаври вероятно приличаше на бясно летящи локомотиви.
От двете им страни се издигаше пъстрата екваториалната гора. Докато напредваха, внимаваше за ниско спуснали се клони. През повечето време Крукай тичаше начело, но от време на време партньорката му го догонваше и дори изпреварваше.
Глутница цератозаври дооглозгваше тяло на наскоро починал протосоропод, когато връхлетяха върху тях. Първоначално цератозаврите инстинктивно понечиха да защитят храната си, но тутакси побягнаха при вида на тичащите към тях тиранозаври. Без да обръщат внимание на храната, Крукай и Шеторн отминаха, оставили смаяните си по-дребни братовчеди, без да ги закачат.