Доволен, че е укротил звяра с поглед, той размаха парче месо близо до устата му. Тиранозавърът прие плахо предложената хапка от ръката на моряка, отметна глава назад и преглътна, проявявайки нещо подобно на пълно смирение.
Гуиамарес хвърли поглед към другарите си.
— Видяхте ли? Никак не е трудно. Вържи едно животно и то бързо ще се опитоми.
Изсумтя високомерно, но направи грешката да се обърне с гръб.
Преди да разбере какво става, главата на динозавъра се стрелна напред като змия и острите зъби проблеснаха. По това време някои от пиратите, вече отегчени, се отдалечаваха. Писъците на Гуиамарес обаче бързо ги върнаха обратно.
Мкузе и Треганг се спуснаха да помагат на пострадалия си другар. Ала щом разбраха къде е захапан, първоначалната им загриженост премина и те започнаха да се смеят неудържимо. Блакстрап се присъедини към веселбата; дори по лицето на обикновено мрачния Смигинс за момент се появи усмивка.
— Стой мирно, човече! — подвикна все още смеещият се Мкузе.
Свали ризата си и я нави. Пострадалият Гуиамарес не спираше да се върти, та се оказа доста трудно да закрепят импровизираната превръзка към обилно кървящата, но в никакъв случай не опасна за живота рана.
Свирепата захапка — за щастие не много дълбока — бе лишила португалеца от малко парче плът от задника му. Естествено, бе разкъсан и панталонът. Понеже от всички на борда на „Кондор“ Смигинс най-близко покриваше представата за лекар, го оставиха да се погрижи за пострадалия.
През цялото време младият тиранозавър стоеше и наблюдаваше. Леко залъга глада си, но в никакъв случай не се нахрани. Беше все едно дали поглъща крокодилско или човешко месо.
Томас пристъпи напред и хвърли на пленника останалото му от крокодилската опашка.
— Хайде, заповядай. Гледката си заслужаваше допълнителното. Ето ти още едно парче опашка.
Постъпката му предизвика нови смехове сред моряците.
Един-единствен от тях не се смееше, нито дори се усмихваше. Гуиамарес гледаше свирепо другаря си.
— Когато се измъкна оттук, ще ти навра главата в устата му. Тогава ще видим на кого му е най-весело.
Томас не се впечатли.
— Първо ще се наложи да ме хванеш, човече. — Бели зъби проблеснаха при широкото му ухилване. — А не знам защо си мисля, че скоро няма да се затичаш.
— Прав е — обяви високият Самюел. — Бъди благодарен за дребните неща, Гуиамарес. Извади късмет, че то изчака да си обърнеш главата.
Дивашки смях разцепи тишината и дълго не заглъхна.
От него нещастният Гуиамарес изпитваше несравнимо по-остра болка, отколкото от раната отзад. С много по-голяма охота бе готов да посрещне острието на сабя, вместо присмеха на другарите си, макар и добронамерен. Болката не бе чужда на португалеца. Половината от дясното му ухо липсваше — откъсна го куршум на разгневен търговец, на когото налетя при риф в Южнокитайско море. Впечатляващ белег се простираше в горната част на гърдите му — остави му го вече мъртъв моряк от холандски кораб за транспортиране на подправки.
Тези рани можеше да показва, да се хвали с тях. А с какво да се похвали сега? За щастие почти никой никога нямаше да види тази. Но той знаеше за съществуването й, както знаеха и повечето от братята му по оръжие. Колкото по-силно отекваше смехът им, толкова повече изгаряше душата му и разпалваше гнева му.
През нощта не успя да заспи — въртя се насам-нататък; добре, че дойде време да застане на пост. Луната, макар и в трета четвърт, не хвърляше кой знае колко светлина — безконечна верига облаци се стелеше по небесата.
Под бледата светлина едва успя да стигне до далечния край на лагера, където пленниците бяха вързани здраво за три големи дървета. Четирите гъвкави струтиомимуси спяха, опрели глави на гърбовете като кокошки. При приближаването му нито се събудиха, нито се разшаваха. Стори му се странно, но кой беше той, та да се замисля как спят странните същества?
Вторачи се в звяра, станал причина за унижението му. Китаецът го нарече дракон; динозавър — настояваше помощник-капитанът. Гуиамарес имаше наум още куп названия за съществото, повечето груби и обидни.
С измамно любезен и мил тон поздрави:
— Здравей, малко дяволче. Будно ли си? — Едното жълто око веднага се отвори; последва го и другото. — Да, така е добре.