Успяха да се поотдалечат от тримата месоядни, но първоначалната преднина започна да се стопява, щом спинозаврите стъпиха на равна земя. Мъжете чуваха как тежките им стъпки се приближават зад тях.
— Добре е да намерим място, откъдето да ги нападнем, капитане — подвикна един моряк, пробивайки си път през растителността.
— Безполезно. — Макар да дишаше със затруднение, Блакстрап не се даваше на по-младите и по-пъргавите от екипажа. — Дори да повалим едно от чудовищата, няма как да се справим и с трите. Във всеки случай не с пистолети и пушки. Прекалено са бързи. Ще ни връхлетят в момента, в който спрем.
— Трябва да опитаме нещо, сър!
Смигинс, лишен от каквито и да било атлетични способности, едва се справяше. И други започваха да изостават. От самото начало беше ясно, че няма да избягат от преследвачите си, пригодени да ловят далеч по-бърза плячка от хората.
Анбая, който беше начело, отново изпищя. Този път обаче от силно вълнение, а не страх. Смигинс видя сред зеленината да се мяркат гранитни скали и положи всички сили да движи още по-бързо натежалите си като олово крака. Какво ли бе открил Анбая?
— Каньон, капитане! Още един каньон!
— В името на живота ви, туткави повлеканци, бързо влизайте там!
Хвърляйки поглед през рамо, Блакстрап видя как сред листата се провира тясна муцуна — достатъчно близо, за да го ухапе. Парчета мъртва изсъхнала плът бе полепнала по острите зъби, които едва не го сръфаха през кръста. Изпречило се дърво попречи на преследвача му, но само за миг.
Капитанът се извърна и стреля няколко пъти с пистолетите си, придружавайки всеки изстрел с ругатни. Куршумите само раздразниха първия спинозавър, ала неочакваните проблясвания и шума го объркаха и той изведнъж спря. Поради внезапното спиране второто чудовище налетя на първото. Платната и на двете щръкнаха. Докато се зъбеха едно на друго, паднаха на земята. Макар и настрани от краткото стълкновение, случката забави и третия спинозавър.
Непредвидената пауза се оказа спасителна за пиратите. Изведнъж забелязаха, че тичат сред палми и редки храсти, а не между гъстата растителност на екваториалната гора. Анбая трескаво им махаше, стъпил върху гладка скала с размерите на динозавър.
Каньонът, достатъчно широк и за преследвачите им, поне осигуряваше възможност за фронтална атака. Няма как да бъдат заобиколени, прецени Смигинс. Както и другия, през който минаха, и тук от двете страни се издигаха каменисти стени, а по земята се стелеше пясък. По такъв терен се бяга по-лесно — не губиш време да се взираш за щръкнали корени или скрити дупки.
Един от струтиомимусите се препъна и падна. Легнал, риташе с вързаните си крака, мъчейки се да се изправи, и не преставаше да квичи жално. Другите от семейството се скупчиха около падналия и независимо от якото теглене и ритниците на раздразнените пирати, отказваха да помръднат.
— Какво ви става, идиоти с идиоти? Накарайте ги да мръднат! — крещеше Блакстрап и трескаво оглеждаше каньона назад; за щастие не се долавяха признаци за преследване.
— Ами ако си е изкълчило крака? — провикна се Смигинс.
Нямаше никакво време да се провери. Все пак четирима мъже вдигнаха квичащото животно и като го придържаха помежду си, продължиха да бягат.
За късмет каньонът започна да се стеснява. Но дали беше за късмет? Ако стигнат до задънено място, никак нямаше да е добре, даваше си сметка Смигинс, без да спира да тича. Хвърли поглед към Блакстрап и разбра, че същата мисъл е осенила и капитана. И двамата си замълчаха, за да не паникьосат и без това разтревожените моряци.
Независимо че тук се тичаше по-лесно, те съзнаваха, че скоро ще бъдат застигнати, стига динозаврите да продължат преследването. И наистина — доста скоро иззад последния отминат завой се подаде главата на единия от тях. Между гладките стени отекна гневен вой и спинозаврите удвоиха усилията си.
— По-бързо! По-бързо! — крещеше Анбая някъде напред. — Каньонът се стеснява, капитане! Стеснява се.
Сърцето на Смигинс биеше лудо, а дробовете му горяха. Все пак намери сили за една мълчалива молитва към бога на геологията, който им помагаше в бягството. В момента им трябваше точно тесен каньон.
— Само дано не се окаже без изход — добави той шепнешком.
Стените, вече достатъчно приближили се една към друга, принуждаваха спинозаврите да ги следват в индийска нишка. За сметка на това пък се намираха много близо.
Един от тях стрелна глава в бързо стесняващия се отвор, докопа с уста десния глезен на ужасения Треганг и го повали. Дребният малаец правеше отчаяни опити да се задържи в пясъка и пищеше неистово към отдалечаващата се група. Смелият Мкузе се втурна назад и хвана другаря си за китките. Войнът от племето зулу заби пети в пясъка.