— Натам. — Посочи отново. — Онези, които търсим, са там.
Едрият мъжкар не изчака докрай превода на Чаз. Втурна се напред, сумтейки от нетърпение. Двата колоса тиранозаври тичаха безпрепятствено през гората — срещнатите по-дребни същества бързаха да им сторят път. Уил стискаше здраво израстъците над очите и гледаше напред. Тиранозаврите се движеха с пълна сила и от усещането дъхът му спираше.
Уил знаеше, че едва ли ще оцелее, ако падне от мястото си.
Вдясно от себе си чуваше как Кеелк чурулика насърчително. Явно не изпитваше никакви затруднения да стои вкопчена във врата на Шеторн. Чаз обаче не спираше с оплакванията си, ала — както обикновено — женският тиранозавър не му обръщаше внимание.
От малко, кичесто дърво пред тях, изхвърча ято райски птици. Крукай огъна с корема си дървото до земята, но щом той отмина, растението се изправи. Вляво от тях планините Бакбоун сякаш ги зовяха. Скоро, надяваше се Уил, отново ще си бъде у дома, сред хладните висини.
Постепенно камънаците под краката им ставаха все повече, а екваториалната гора започна да изтънява. Тиранозаврите се видяха принудени да спрат — намираха се пред сиви, голи гранитни стени. И двамата се наведоха и усилено задушиха земята: огромните им глави методично се клатеха наляво-надясно.
Шеторн се приближи. Навря муцуната си почти в Уил и изсумтя няколко фрази. От дъха й му прилоша, но съумя да се усмихне вежливо. Кеелк надничаше възбудено от врата на тиранозавъра.
— Какво… Какво казва?
Далеч отдолу се чу гласът на Чаз.
— Отново са открили дирята.
Само след минути се озоваха пред входа на каньона. Стотиците ясни отпечатъци по земята потвърждаваха, че са на прав път. Много от следите бяха на динозаври, обитаващи тези места, но се виждаха и очертания на износени подметки от ботуши. Неспособни да озаптят нетърпението си, Крукай и Шеторн пристъпиха в добре оформения отвор.
Скоро попаднаха на живи същества — за съжаление не бяха хората натрапници, не беше и семейството на Кеелк, още по-малко — изчезналата дъщеря на тиранозаврите, а трима стреснати спинозаври, които се извърнаха при приближаването им. Първоначалните им предизвикателни изръмжавания бързо отстъпиха пред паниката и отчаянието, когато видяха какво се задава по каньона към тях. Безизходицата ги тласна към безплодни опити да се покатерят по каменните стени — не постигнаха, естествено, нищо; само се блъскаха един в друг.
Разтворил могъщите си челюсти, Крукай изръмжа на свой ред предупредително. Партньорката му го последва. Паниката на спинозаврите видимо нарастваше. Уил откри, че им съчувства с цялото си сърце.
Най-дребният спинозавър се хвърли по корем и положи глава на земята. Другите двама бързо последваха примера му и изразиха пълното си покорство по същия начин. Тримата спинозавъра лежаха проснати, а цветните им „платна“ се вееха леко от вятъра. По такъв начин се избягваха кървавите конфликти с господстващите обитатели на Дъждовния басейн.
Къде с пълзене, къде заравяйки се в пясъка, спинозаврите се придвижиха настрана, като се държаха колкото е възможно по-близо до южната стена на каньона. Умилостивени подобаващо, Крукай и Шеторн прилепиха гърбове към срещуположната стена, за да дадат възможност на по-дребните си почтителни братовчеди да минат.
— Кажи им да спрат и разбери дали знаят нещо — нареди Уил внезапно на Чаз.
Протоцератопсът погледна нагоре към него.
— Какво — аз ли? — простена той.
Уил едва не се ухили.
— От какво се страхуваш? Да не мислиш, че ще се засегнат?
— Предпочитам да не разсъждавам върху тази вероятност.
Той все пак заговори раболепните спинозаври на техния език. Не се наложи да превежда за тиранозаврите — диалектът им беше твърде близък до езика на другите месоядни.
— Били преследвали група хора по каньона, но той се стеснил и нямало как да продължат. Хората водели четирима струтиомимуси и малък тиранозавър — всичките овързани с въжета. Озадачили се, наистина, но не се отказали от преследването. Никое месоядно не пренебрегва лесно набавена храна.
Уил остана доволен.
— Кажи им да си вървят.
Крукай пристъпи тежко към един от спинозаврите — неизвестно дали за да подкрепи думите му, или за да каже нещо свое — отвори челюсти и наддаде най-високото изсъскване, което Уил някога бе чувал. Звучеше като разгневена, стометрова змия.
Спинозаврите побягнаха — почти се поваляха един друг в желанието си да се отдалечат възможно по-бързо. Шеторн проследи оттеглянето им с презрително изсумтяване, после се върна при партньора си и двамата изучиха терена напред.