Слънцето, което не се виждаше, залязваше и нощта се спускаше в каньона по-бързо отколкото в откритите територии. Независимо от отслабващата светлина Уил ясно различи в пясъка отпечатъци от стъпала на ботуши, крака на пленници и на спинозаври.
— Предупреди ги да се придвижват предпазливо — посъветва Уил протоцератопса. — Знаем, че тези хора имат пушки, но не знаем колко са и какъв калибър.
Чаз предаде. В отговор Крукай изръмжа тихо.
— Не са впечатлени.
Уил се замисли.
— Аз пък не съм изненадан. Нали нямат представа какво е пушка.
Докато обсъждаха положението с Чаз, двамата гиганти напредваха решително в каньона. Вече беше станал толкова тесен, че се налагаше да вървят един след друг.
— Съмнявам се, че дори и да имаха, биха се смутили — възрази набитият преводач. — Знаят, че дъщеря им е затворник там някъде напред. Никакво човешко изобретение няма да ги спре да идат при нея.
Много скоро обаче попаднаха на преграда, непреодолима дори за възрастен тиранозавър: проходът се стесни. Докато оглеждаха препятствието, в далечината проехтя залп от изстрели, които заплашваха да вбесят и без това гневните тиранозаври.
— Спокойно, спокойно.
Обзет от съмнение доколко правилно ще се възприеме жестът му, Уил се наведе и погали Крукай по муцуната. Тиранозавърът се поуспокои — Уил не разбра дали поради неговата намеса, или защото екотът от множеството изстрели заглъхна в далечината.
Чаз преведе:
— Кеелк смята, че вече сме доста близо.
— И аз мисля така, макар ехото в каньон да подвежда. Това е едно от първите неща, което научават пилотите на скайбакс.
— Това горе в небето вдясно от нас сияние ли е?
Чаз искаше да посочи, но така и не успя — положението му пречеше.
Нямаше значение. Със сгъстяването на тъмнината Уил също го видя.
— Някой е запалил огън. Огромен огън. — Надявам се да не е за готвене, помисли си той мрачно. — Някъде пред нас са.
Силно раздразнена, Шеторн отхапа стърчащо парче в канарата — острите й зъби оставиха дълбоки резки в камъка. Беше изключено обаче да стигне до дъщеря си по този начин.
— Не могат да продължат напред — обяви Чаз.
— Виждам — отвърна Уил, замислен дълбоко. — Въпросът е какво ще предприемем сега.
Стигнала до същото заключение, Кеелк не губеше време в размисъл. Тя вече се спускаше предпазливо по врата на Шеторн. Тесният каньон възпираше тиранозаврите, но нея нямаше да я спре, дори да се наложи да продължи сама.
Скачайки по мекия пясък, тя спря на десетина метра напред и даде знак на приятелите си: едната й ръка с остри нокти ги подканваше да тръгват.
— Не е възможно да отидем сами, нали? — Чаз се въртеше неспокойно в прегръдките на Шеторн. — Колкото повече ги приближаваме, толкова по-невероятни неща разказваш за тези натрапници.
— Нямаме друг избор. Дадохме дума. — Наведе се напред, попадна във взора на Крукай и посочи надолу. — Не се притеснявай. Ще спасим дъщеря ти. Все някак ще успеем.
В отговор едрият хищник изсумтя. Не разбираше нищо от човешките думи, но тонът и жестът бяха красноречиви. Приклекна и бавно сведе врат, за да улесни момчето да слезе.
Уил скочи и се озова до Чаз — Шеторн го бе положила внимателно на земята. Главата на тиранозавъра стигаше до гърдите на Уил. Момчето погледна към двамата разтревожени родители.
— Кажи им, че обещавам да направим всичко по силите ни да им върнем дъщерята здрава и читава. Налага се да продължим сами. Очевидно е, че не могат да вървят напред. След като спинозаврите не са успели, за тях ще е изключено.
— Мисля, че са наясно — отвърна протоцератопсът.
— Нищо. Ти им го кажи.
Чаз се наежи.
— Не ми нареждай какво да правя. Никой не те е избрал за водач на експедицията. — Пред тях Кеелк им правеше отчаяни знаци да я последват. — Е, добре, май ще им го кажа все пак.
Уил потисна усмивката си.
— Правилно.
Изчака протоцератопсът да преведе.
Веднага след като набитото четириного свърши, една огромна глава подбутна Уил нежно, но решително.
— Тръгваме! Тръгваме! Не бъдете толкова нетърпеливи.
— А ти какво очакваш? — направи му забележка Чаз. — Той е тиранозавър. На твое място не бих настоявал последната дума да е моя.
Уил погледна Крукай: новият му приятел можеше да го глътне на един залък и да му остане място за по-голямата част от Чаз.
— Прав си. Просто следват своя начин на поведение. А и са притеснени заради дъщеря си.
— Мен това ме устройва. — Дребният протоцератопс се отдалечи от Шеторн. — Докато се тревожат за нея, няма да мислят за храна.
Кеелк повиши глас, извърна се и напредна още няколко метра в каньона. Намерението й бе ясно: ако няма да я следват, тя продължава сама.