Уил вдигна дясната си ръка в традиционен жест за поздрав и сбогуване.
— Опитайте се да не се притеснявате. Ще се върнем с дъщеря ви при първа възможност.
В бързо спускащата се нощ жълтеникавите очи на тиранозаврите светеха като фенери. Обърна се и се затича да догони Кеелк.
Мрачен вой изпълни въздуха зад него. Беше ужасяващ. Веднъж като малък чу така жално да пее оперен хор, оплаквайки смъртта на героинята. С тази разлика, че човешкият глас бе лишен от способността да стига до такъв нисък регистър.
Двата тиранозавъра продължиха да вият сърцераздирателно, докато изчезнаха от погледа им.
— За какво е всичко това? — попита Уил, завивайки в тесния пасаж.
От известно време не бяха чували изстрели, но той бе убеден, че ще попаднат на онези, които търсят. Започваше обаче да се пита какво ще предприеме с приятелите си, когато това стане.
Чаз ги следваше без усилие. Здравите му стъпала тичаха къде-къде по-леко по пясъка, отколкото по неравния терен в екваториалната гора.
— Страдаха, че не могат да ни придружат. Освен това ни обявиха за почетни членове на тяхното племе и ни дадоха тиранозавърски имена. — Кимна към Кеелк, която ги водеше. — Нейното е Минава-през-камък, заради решителността й.
Преведе на струтиомимуса, а тя отвърна с изчуруликване, изразяващо изненада, но и задоволство. Уил ускори крачка да я настигне и я потупа приятелски по левия хълбок.
Чаз започваше да се задъхва, но не забавяше ход. Тонът му изведнъж стана доста самоуверен.
— Аз съм Умело-боравещ-с-думи.
Уил се ухили.
— Напълно ти съответства. — Независимо от оскъдната светлина, отпечатъците, които следваха, се виждаха ясно. — А аз?
— Ти ли? — В тона на протоцератопса се прокрадна игривост. — Ти си Шапка.
— Шапка? Това ли е всичко. Просто — Шапка?
— Какво очакваш? Не помниш ли, че през цялото време стоя върху главата на мъжкия тиранозавър?
— Само Шапка? — Лицето на Уил се удължи. — Кеелк е Минава-през-камък, ти си Умело-боравещ-с-думи, а аз съм просто Шапка. — Очите му се присвиха, защото долови нещо в изражението на другаря си. — Хей, почакай малко. Всичко ли ми казваш?
Странни звуци излязоха от гърлото на преводача: така се смееха протоцератопсите.
— Чакай да помисля. Х-м-м-м… Възможно е Шапка да не е най-точният превод.
— И на мен така ми се стори. — Усети, че стои ухилен пред мускулестия динозавър. — Ти малък… Добре, какво е истинското ми тиранозавърско име?
По тона на Чаз Уил разбра, че този път му отговаря сериозно.
— Мисли-без-страх.
— Мисли-без-страх — повтори Уил. — Е, май месоядните не са чак толкова тъпи, колкото ги мислим.
— Не са тъпи, разбира се. — Чаз с лекота изкачи малка пясъчна дюна. — За разлика от другите обитатели на Динотопия просто предпочитат анархията. Това ги прави асоциални, но не и тъпи. — За момент замълча, а през това време още няколко метра от каньона се изнизаха покрай тях. — Знаеш ли, Уил, те ни оказаха голяма и рядка чест. Не познавам друг — дори опитни водачи на конвои — да е получил тиранозавърско име. По принцип е възможно — чувал съм да разказват за това, — но никога не съм срещал някой, комуто да е оказана честта.
— Чаз, ще ме научиш ли да произнасям племенното си име на техния език?
— Няма да е лесно. Трябва да използваш най-плътния си глас, а от това те заболява гърлото.
— Въпреки това ми покажи.
Чаз изпълни желанието му и Уил започна да ръмжи, докато преводачът не го увери, че го е докарал както трябва… почти.
Уил преглътна.
— Прав си. Гърлото ме заболя. Сигурно никога няма да го произнеса съвсем точно, но пък и едва ли някога ще се превърна в тиранозавър.
— Възможно е да ти се случи само в сънищата — успокои го Чаз.
Уил погледна към небето. Като гледаха струпаните облаци, им се струваше, че е късмет и слабата лунна светлина.
— Не разполагаме с никакво време. Трябва да измислим нещо още сега, преди бурята да ни връхлети. Тук е лошо място.
— Правилно. Каньонът ще се превърне в пълноводна река, която направо ще ни залее.
Преведе на Кеелк и тя отговори енергично.
— Какво каза? — попита Уил.
— Не се притеснява от времето — осведоми го Чаз. — Не се притеснява от нищо; интересува я само как ще спаси семейството си.
— Ще й помогнем.
Изненада се от собствената си самоувереност. Такова поведение беше твърде непредпазливо — поне той имаше представа какви са натрапниците.
— Налага се. — Чаз изтръска пясъка от стъпалото си. — Защото няма да се върна при двамата тиранозаври и да им съобщя, че сме се провалили.