Почти стигна до нея, когато усети нещо да хваща глезена му. Погледна надолу и за свой ужас видя, че сред повалените наоколо колони, които предпазливо бе избягнал в тъмнината, лежи жилав мъж с внушителни мустаци. Грейнали кафяви очи не се откъсваха от него. Ръце с пръсти като от стомана се впиваха в десния му глезен.
— Ей, човече, ти откъде се взе?
XVIII
Уил отчаяно се хвърли напред, за да измъкне крака си. Мъжът обаче се бе вкопчил с упоритостта на гладна котка. Извъртя се и посегна със свободната си ръка към другия крак на Уил, като междувременно се разкрещя с цяло гърло:
— Ей! Грабвайте оръжието! Предадени сме!
Викът на внезапно пробудилия се пират буквално взриви младия тиранозавър. До момента тя изглеждаше дълбоко заспала, но вече усилено се бореше с въжетата, които я ограничаваха: извиваше се, мяташе се и правеше всичко възможно да се освободи. Ала похитителите я бяха вързали здраво. Не успя да освободи дори една от късите си ръце и не можеше да се придвижва на повече от метър нито наляво, нито надясно.
Уил се извърна и пробва да изрита мъжа в лицето. Преживял и оцелял в десетки улични схватки, жилавият моряк нямаше намерение да се дава на момче. Без да спира да крещи, той свря глава между ръцете си и отчаяните ритници на Уил докосваха само раменете му.
Тревожни викове и крясъци се чуваха вече из целия лагер. Виждайки, че всичко е загубено, Уил се провикна:
— Бягайте, Чаз. Бягайте към портата!
Последно видя пълните със съчувствие и безпомощност очи на майката струтиомимус, която насочваше отново събраното си семейство към главния каньон и свободата. Молеше се преводачът да смогне да ги догони. Дори един протоцератопс е в състояние известно време да поддържа по-бързо темпо.
Докато крещеше към тях, Уил не спираше да се бори за свободата си, но все едно бе хванат в старовремски капан. Толкова неподдаваща бе хватката на дребния мъж. Като се гърчеше и присвиваше, се насили да си припомни някогашните уроци по бокс — успя да нанесе удар по главата на нападателя си и пиратът простена, изруга, ала не го пусна.
Още малко и Уил щеше да се освободи от пирата, но в този момент го спипаха силни, мускулести ръце.
Под светлина на факли той плъзна поглед по кръга от лица, който го заобикаляше. Такива свирепи и кръвожадни изражения не бе виждал никога — нито по вестниците, нито в книгите, нито дори в кошмарите си. Мръсни бради и мустаци опасваха белези и пусти очи. На мнозина от мъжете липсваше част от ухото, а при един ясно личеше, че върхът на носа му е бил отхапан при сбиване. И най-дребният беше страшен и непреклонен.
Толкова съжалявам, татко, помисли си той. Постъпих както смятах за правилно. Вероятно в Бостън щяха да определят избора му за странен, ала той вече не беше гражданин на Бостън и изповядваше друга етика. Сега вече беше част от Динотопия, също като динозаврите, хукнали към безопасността някъде в тъмнината зад гърба му.
Почти веднага пиратите откриха, че повечето от пленниците им са освободени и не се виждат никакви. Беше ясно чия ръка се е намесила. Мърморейки заплашително, неколцина мъже пристъпиха напред. Уил видя как мръсни мазолести ръце се насочват към него.
Андреас се обади пръв.
— Нека капитанът се занимае със случая. Колкото до птиците дракони: да вървят по дяволите. Тъй казвам аз. — Обърна се и направи широк кръг с ръка. — Разполагаме със съкровищата на света и с най-ценния екземпляр като плячка. — Кимна към здраво вързания тиранозавър. — Налага се господин Смигинс да се задоволи с един. Другите и без това ни създаваха само тревоги.
Мъжете тихо си разменяха реплики. По тона им личеше, че повечето са съгласни с мнението на Андреас.
Сред нарастващата тълпа от набързо събудили се моряци само Анбая изрази разочарование.
— Добра храна щеше да излезе от тях — промърмори той, загледан в тъмнината, където потънаха доскорошните им пленници.
— Проблеми, така ли? — избоботи нов глас. — Край нямат тази вечер.
Уил видя да се приближава индивид с огромни размери, следван по петите от висок, но по-слаб мъж. Докато все още закопчаваше колана около внушителната си талия, Блакстрап изплува в светлинния кръг — моряците отстъпваха като скумрии, за да сторят път на тигровата акула.
Мустаците му, прецени Уил, само дозасилваха свирепостта, излъчвана от цялото му същество. Докато се взираше в новия пленник, изражението в очите му напомни на Уил за възрастните тиранозаври. Моментално прецени, че ако не по размери, то по темперамент между тях няма голяма разлика.