Выбрать главу

— Къде е този страничен тунел?

Сам започна да обхожда пещерата с фенера си, като внимаваше да не осветява пода. Притаи дъх, надявайки се Ривера да не забележи колоните и подредбата им.

— Продължавай.

Сам тръгна напред. Сърцето му туптеше лудо, но той се стремеше да ходи уверено и да прескача дупките по пода. Когато премина през центъра, нещо изхрупа, сякаш се пробива ледът на замръзнало езеро. Ривера изруга.

Сам се обърна.

— Не ми свети в очите, дявол те взел!

Ривера беше стъпил в една от по-малките дупки и пропаднал до чатала. Мъчеше се да се издърпа навън, да се подпре на свободния си крак. Опита още два пъти, но не успя.

— Ще дойдеш и ще ми помогнеш. Иначе…

— Знам, ще ме застреляш.

Сам се приближи към него, стиснал фенера в лявата си ръка. Насочи за миг светлината към очите на Ривера, после пак я отмести. В същото време пъхна дясната си ръка в джоба, взе шепа сол и пак я извади.

— Мамка му! — изръмжа Ривера. — Махни тоя фенер…

— Извинявай.

— Стига толкова. Само протегни ръка. Не ме хващай.

Сам протегна ръка. Ривера се хвана за нея и използва Сам като противотежест да се изтегли навън. В този момент Сам завъртя фенера между пръстите си, като отново светна право в очите на мексиканеца. — Извинявай!

В същото време направи крачка вляво, възползвайки се от моментната слепота на Ривера, и измести дулото на пистолета от себе си. После замахна с дясната си ръка, сякаш хвърляше бейзболна топка, и прати солта право в очите му. След това, знаейки какво ще последва, се просна по корем.

Ривера изкрещя и натисна спусъка. Куршумите заотскачаха от стените и тавана. По земята се посипа дъжд от солни кристали, които проблясваха на светлината на фенера. Ривера се въртеше бясно, опитвайки се да възстанови равновесието си, докато залиташе по пода с пистолета в ръка.

Сам се изправи на колене, приклекна като спринтьор на старта и се хвърли напред. Ривера чу как подът хрупа под краката му и се обърна в посока на звука, продължавайки да стреля. Без да спира, Сам се просна по корем и се плъзна по земята, а солта дереше гърдите и брадичката му. Той замръзна и притаи дъх.

Ривера се завъртя отново, опитвайки се да определи откъде идва звукът. Изгуби отново равновесие, залитна настрани и стъпи в следващата дупка. Краката му пропаднаха. Разпери ръце, за да се спре, и изпусна пистолета, който се плъзна и спря точно до лицето на Сам. Той го грабна и скочи на крака.

— Фарго! — изпищя Ривера.

Сам се приближи до дупката. Ръцете на Ривера бяха разперени докрай. Само дланите му докосваха твърда земя. Ръцете му вече трепереха, сухожилията на врата му бяха изпънати. Все още ослепен от солта, той въртеше бясно глава във всички посоки.

Сам приклекна до него.

— Фарго!

— Тук съм. А ти си до шията в саламура.

— Извади ме оттук!

— Не.

Сам насочи фенера към дупката. От стените й стърчаха каменни шипове, които оставяха тясна пролука от половин метър по средата. Далече долу се чуваше ревът на вълните, които се разбиваха в скалите. Сам грабна един камък с размера на топка за бейзбол и го хвърли долу. Заслуша се как отскача от камъните, докато звукът заглъхна.

— Какво беше това? — попита Ривера.

— Гласът на кармата. Вика те от около трийсетина метра, съдейки по втория закон на Нютон.

— Какво значи това, по дяволите? Измъкни ме оттук.

— Не биваше да стреляш по жена ми.

Ривера изръмжа от безсилие. Опита се да се измъкне, но успя да се надигне само няколко сантиметра и отново се плъзна надолу. Главата му потъна под пода. Мускулите му трепереха от напрежение.

— Току-що осъзнах нещо — рече Сам. — Колкото повече се потят ръцете ти, толкова повече се топи и солта под тях. Все по-малка възвръщаемост, биха казали финансовите експерти.

— Трябваше да те убия.

— Запомни си мисълта. След малко нищо друго няма да ти остане.

Лявата ръка на Ривера се изплъзна от ръба. За миг той се вкопчи с другата си ръка, забивайки нокти в земята, но се изпусна и започна да пада. Първо уцели един от каменните шипове, който раздра гърба му. Изпищя от болка, после продължи да пада надолу, удряйки глава в камък след камък, преди окончателно да изчезне от погледа на Сам.

Епилог

Две седмици по-късно

Голдфиш Пойнт, Ла Хоя, Калифорния

Реми влезе в солариума куцукайки и се отпусна на шезлонга до Сам.