— Мбого на Багамойо — повтори Сам. — Биволът от Багамойо?
— Точно така.
— Какво можете да ни разкажете за него? — поинтересува се Реми.
— Мбого Багамойо пристигнал от Америка през 1872 година да си търси щастието. Над метър и деветдесет висок бил той и тежал два пъти повече от всеки танганаец в онези времена. Имал плещи като на мбого и затова го нарекли така.
— Това той ли е? — попита Сам, като посочи зърнистия черно-бял дагеротип на стената над Мортън. На него се виждаше висок, широкоплещест мъж с дрехи за сафари като в разказ на Хемингуей. На заден план се виждаха дузина коленичили воини масаи с копия асегаи.
— Той е — потвърди Мортън. — Ще намерите цялата история на Мбого в този красив том с кожена подвързия.
Мортън махна с ръка към рафтовете на дясната стена. Реми се приближи и взе една книга от купчината. Подвързията не беше кожена, а изкуствена и доста грубо поставена. Отпред имаше залепена репродукция на снимката.
— Ще вземем две — каза Сам, отиде до един рафт, след което постави на масата покупките.
Докато плащаше, Реми попита:
— Казаха ни, че тук можем да научим нещо за един кораб. „Офелия“.
Мортън кимна и посочи голяма графитна скица на параход.
— Търсенето на „Офелия“ било първото голямо приключение на Мбого Блейлок. Всичко е описано в книгата. Сам съм правил показалеца. Отне ми три години.
— Вложили сте много усилия — каза Реми. — Как… как сте се озовал тук? Да не би семейството ви да е познавало мистър Блейлок?
Мортън се усмихна за първи път, откак бяха влезли. При това с гордост.
— Моето семейство е Мбого Блейлок. Аз съм втори братовчед на правнука на Мбого.
— Простете, казвате, че сте роднина на Уинстън Блейлок? — с недоверие попита Сам.
— Разбира се. Не си ли личи?
Сам и Реми не знаеха какво да отговорят. Мортън се плесна по коляното и се разсмя:
— Хванахте се, а?
— Да, определено — усмихна се Сам.
— Значи не сте…
— Не, роднини сме. Разбира се, приликата не си личи. Ако искате, мога да ви покажа акта си за раждане.
Преди да кажат каквото и да било, Мортън извади документа от малка каса изпод масата. Разгъна го и го плъзна към тях. Сам и Реми се наведоха, разгледаха го и пак се изправиха.
— Удивително — промълви Реми. — Значи той се е оженил? За танзанийка?
— Тогава страната била известна като Танганайка — преди нашествието на германците. И не, не се оженил, но имал шест наложници и много деца. Това също го пише в книгата.
Сам и Реми се спогледаха озадачено.
— Какво е станало с него? — попита Сам.
— Никой не знае. През 1882 година просто изчезнал. Внукът му твърди, че е бил по следите на някакво съкровище.
— Какво съкровище?
— Тази тайна той не споделил с никого.
— Някои хора в града го наричат…
— Лудия, знам. Това не е обида. Думата не се превежда добре на английски. На суахили смисълът е по-скоро „човекът със свободен дух“. Дивият.
— Всички тези артефакти негови ли са били? — попита Реми.
— Да. Повечето е убил, направил или намерил със собствените си ръце. Други са подаръци. Предложете добра цена и аз ще си помисля.
— Не разбирам. Продавате вещите му?
— Нямам избор. Аз съм последният от потомците на Мбого. Поне тук. Двете ми деца живеят в Англия. Ходят на училище. А аз съм болен и не ми остава още много.
— Много съжалявам да го чуя — каза Сам. — Може ли да разгледаме?
— Разбира се. Ако имате въпроси, питайте.
Сам и Реми се отдалечиха.
— Мислиш ли, че всичко това е вярно? — прошепна тя. — Картината прилича ужасно много на Хемингуей.
— Защо не се обадиш на мис Килембе да я питаш?
Реми излезе навън. Върна се след пет минути и се приближи до Сам, който гледаше един бастун, закачен на стената.
— Казва, че всичко е достоверно. Музеят съществува от 1915 година. — Сам не отговори. Гледаше втренчено бастуна. — Сам? Чуваш ли ме? Кое е толкова интересно?
— Забелязваш ли нещо необичайно? — промърмори той.
Реми се вгледа по-внимателно.
— Не.
— Погледни главата… металната част със заобления край.
Реми отметна глава и присви очи.
— Това не е ли…?
Сам кимна.
— Чукало от камбана.
Погледаха го още десетина секунди, после Сам се обърна към Мортън и попита: