Без да откъсва поглед от тях, Ривера се усмихна мрачно, вдигна и другата си ръка, издърпа предпазителя на гранатата, обърна се и я хвърли в андреяла. Ринкерът се изстреля от кея и потегли към „Нджива“, оставяйки след себе си бяла пяна.
Гранатата се взриви с глух тътен. Вдигна се фонтан от вода и дървени отломки, които се посипаха по кея. Андреялът бавно потъна сред облак от мехурчета.
След като измъкнаха джипа от пясъка и дюните и го върнаха обратно на пътя, двамата изгледаха как Ривера и хората му се приближават към яхтата. След броени минути „Нджива“ вдигна котва и отплава на юг покрай брега.
— Започнах да се привързвам към тази камбана — промърмори Сам.
— А знам, че не обичаш да губиш — каза Реми.
Сам поклати глава и тя добави:
— Аз също.
Сам се пресегна към жабката, извади от там пистолета и каза:
— Ей сега се връщам.
Слезе, отиде до вилата и се вмъкна вътре. След две минути излезе и даде знак на Реми, че всичко е наред. Тя се премести на шофьорското място и вкара тойотата по алеята.
— Преобърнали ли са всичко с главата надолу?
Сам поклати глава.
— Знам обаче как са ни намерили.
Заедно влязоха в гостната, където бяха държали Яотъл. Приближи се до таблата на леглото и й показа примката, с която бяха вързали лявата му китка. Беше оцветена в червеникаво кафяво. Останалите три примки бяха развързани.
— Това е кръв — каза Реми. — Здравата се е потрудил да се освободи.
— А после се е обадил на Ривера. Едно му признавам: има висок праг на болката. Трябва да е протъркал китката си до кост.
— Защо не ни устроиха засада?
— Не знам. Ривера не е глупак. Знаел е, че оръжието на Яотъл е у нас, и не е искал да привлече вниманието на полицията.
— Ние не сме им основната грижа. Получиха, каквото искаха. Без камбаната ние не разполагаме с нищо, освен една интересна история. Сам, какво толкова важно може да има в тази камбана, за бога?
Решиха да заложат на сигурността. Вилата вече не бе безопасно място за тях. Събраха малкото си вещи от там, върнаха се в джипа и подкараха към Чвака, малко градче на дванайсет километра на юг. Единственото, с което можеше да се похвали то, беше мистериозният Занзибарски институт по финансова администрация.
Намериха едно ресторантче с климатик и влязоха. Помолиха да ги настанят някъде на тихо, близо до аквариума.
Реми посочи през прозореца.
— Това не е ли…?
На две мили от брега се виждаше „Нджива“, която продължаваше да плава бавно на юг. Сам изруга под носа си и отпи от ледената вода.
— Е, какво мислиш? — настоя Реми.
Сам сви рамене.
— Не мога да преценя дали просто егото ми не е наранено от факта, че откраднаха нещо, с което се сдобихме с толкова усилия. А това не е сериозна причина отново да се наврем под дулата им.
— Не е само това. Знаем колко отчаяно държат другите да не научат за камбаната или кораба, на който е принадлежала. Най-вероятно са убивали за това. Или ще я унищожат, или ще я хвърлят много надълбоко, за да не може вече никой да я намери. Това е част от историята, а те ще се отнесат с нея като с боклук.
Телефонът на Сам иззвъня.
— Селма е — каза той и вдигна, като включи високоговорителя. Типично в неин стил, Селма започна без предисловия:
— Тази ваша камбана е наистина интересна находка.
— Беше — поправи я Сам. — Вече не е у нас.
После й обясни, но Реми се обади:
— Все пак ни кажи, Селма.
— С кое да започна — с интригуващите новини или с изумителните новини?
— С интригуващите.
— Уенди реши да приложи фотошопските си трикове и прекара снимките през някакви филтри или нещо подобно. Повечето неща, които каза, звучаха като на китайски. Изглежда, че под всички тези морски обрасляци има някакви надписи.
— Какви?
— Не сме сигурни. Има някаква символика. Някои думи са на суахили, други на немски, виждат се и пиктографи, но нито едно от тези неща не стига, за да открием смисъла. Както изглежда, по-голямата част от вътрешността на камбаната е покрита с тях.
— Добре, сега може да ни изумиш.
— Уенди успя да разгадае още няколко букви от надписа под „Офелия“. Освен първите две — „Ш“ и „Е“, както и последното „А“, тя разчете и две букви по средата — две „Н“, разделени с интервал.
Докато Селма говореше, Реми беше грабнала една салфетка и двамата със Сам дращеха по нея.