— Зададохме буквите и последователността в програма за анаграми и сравнихме резултатите с данните за потъналите кораби. Получи се…
— Шенандоа — довършиха Сам и Реми в хор.
Глава 14
Занзибар
Корабът на Конфедерацията „Шенандоа“ отдавна бе привлякъл интереса на Сам и Реми, но до момента не бяха намерили време да задълбаят в загадките около неговата сага. Сега като че ли съдбата им беше връчила бронзова покана под формата на корабна камбана.
„Шенандоа“, хиляда сто и шейсет тонен параход, бил произведен в корабостроителницата „Александър Стивън и синове“ в Ривър Клайд, Шотландия, през август 1863-а година под името „Сий Кинг“ — „Кралят на морето“. С желязната си конструкция, дървени части от тик и своя черен корпус, „Кралят“ бил напълно подходящ както за самостоятелно плаване, така и за помощен параход, и бил предназначен за превоз на товари по търговските пътища с Източна Азия. Но не му било писано да пренася чай.
Година по-късно, през септември 1864-а, „Кралят“ бил закупен инкогнито от агенти на Тайната служба на Конфедерацията и на осми октомври отплавал с пълен екипаж от търговски моряци уж за Бомбай. Девет дни по-късно обаче се срещнал с парахода „Лаурел“ близо до остров Мадейра, недалеч от африканския бряг. На борда на „Лаурел“ се намирали офицерите и ядрото на новия екипаж на „Краля на морето“, всички до един изпитани моряци — някои южняци, други симпатизиращи им британски поданици. Капитанът се казвал Джеймс Айръдел Уодъл, четирийсет и една годишен лейтенант от Северна Калифорния, завършил Американската военноморска академия.
Бързо прехвърлили товара от оръжия, боеприпаси и провизии на „Краля“, чийто озадачен и разгневен екипаж получил възможност да избира: да се включи в новата експедиция при по-високо заплащане или да се прехвърли на „Лаурел“, който щял да ги закара до Тенерифе — остров от Канарския архипелаг близо до брега на Мароко. В крайна сметка Уодъл едва успял да събере половината от стандартния екипаж за новопроизведения боен кораб, маскиран като търговски. Въпреки това корабът напуснал Мадейра на двайсет и първи октомври, за да започне да унищожава и пленява кораби на Съюза, където срещне такива.
През есента на 1864-а и началото на зимата на 1865-а „Шенандоа“ прекосил Южния Атлантик, заобиколил нос Добра надежда и през Индийския океан стигнал до Австралия, унищожавайки и пленявайки търговски кораби, плаващи под флага на Съюза, преди да насочи вниманието си към китоловните райони на Съюза в Тихия океан. Отплавал на север от Нова Гвинея към Охотско и Берингово море.
През деветте месеца като военен кораб под флага на Конфедерацията, „Шенандоа“ станал причина за унищожаването на над тридесет вражески съда. На 2 август 1865 г., около четири месеца след капитулацията на Лий при Апоматокс, на „Шенандоа“ също узнали за края на войната благодарение на преминаващия британски барк „Баракуда“. Капитан Уодъл заповядал обезоръжаване и поел курс към Ливърпул, Англия, където се предал заедно с екипажа си през ноември същата година. Следващия март чрез посредници корабът бил продаден на Саид Маджид бин Саид ал-Бусаид, първия султан на Занзибар, който го кръстил на свое име — „Ел Маджиди“.
Именно тази част от историята на „Шенандоа“ привличаше интереса на Сам и Реми. Съществуваха три различни версии за края на „Ел Маджиди“. Според едната корабът потънал в Занзибарския канал малко след като бил повреден от урагана през 1872-а; според втората потънал шест месеца по-късно, докато го влачели на буксир към Бомбай, където трябвало да го ремонтират; а според третата се озовал на дъното през ноември 1879-а, след като се ударил в риф край остров Сокотра на връщане от Бомбай.
— Това повдига повече въпроси, отколкото дава отговори — каза Сам. — Като начало, Блейлок или някой друг го е прекръстил на „Офелия“?
— И защо е бил прекръстен? — додаде Реми. — И защо никъде няма информация за този кораб?
— А най-големият въпрос си остава защо изобщо намерихме камбаната.
— Какво имаш предвид?
— След като Уодъл се е предал, не следва ли корабът и всичко на него да стане собственост на Съюза?
— Включително камбаната.
— Включително камбаната — повтори Сам.
— Може би Съюзът го е продал на султана на Занзибар заедно с всичко по него.
— Възможно е. Но това е било през 1866 година. „Ел Маджиди“ е потънал едва шест или тринайсет години по-късно, в зависимост от историята. По дяволите, султанът го е кръстил на себе си. Не ми звучи като човек, който ще се радва на камбана с друго име на нея.