— Определено. Може би този, който е преоборудвал и ремонтирал кораба, просто е изхвърлил камбаната през борда. От бързане.
От двамата, Реми беше адвокат на дявола. Често успяваше да открие пробойни в мисленето им. Ако някоя теория оцелееше след „схватката“ с Реми, знаеха, че наистина са попаднали на нещо.
Сам помисли.
— Не е изключено, но се опитвам да се поставя на мястото на корабостроителя на султана. Вероятно не е бил безкрайно богат; имал е твърде много работа и твърде малка заплата. Естествено, султанът е настоявал корабът да отговаря на царските му изисквания, включително да има нова лъскава камбана. Какво би направил този майстор с петдесеткилограмовата бронзова камбана?
— Би я продал — обади се Селма.
— Нека разгледаме този вариант — съгласи се Реми. — Да допуснем, че по някое време на камбаната се е натъкнал самият Блейлок. Ако тя все още се е намирала на кораба, той или я е купил, или е откраднал кораба, а после е сменил името с „Офелия“. Ако камбаната е била изхвърлена, значи Блейлок я е извадил от водата, заличил е името „Шенандоа“ и е гравирал „Офелия“.
— За да прави после какво? Да си я гледа?
— Скицата в музея показва, че е възприемал този кораб като „Офелия“.
Сам щракна с пръсти.
— Прекаляваме с мисленето. Реми, включи си лаптопа. Селма, прати ни снимките на „Шенандоа“ и „Ел Маджиди“.
Докато чакаха, Сам включи фотоапарата си към лаптопа на Реми и тя отвори снимката на скицата на „Офелия“.
— Не улавям сигнала на безжичния интернет — каза Реми.
Сам стана и огледа под масите наоколо.
— Има кабели за свързване с мрежата — каза той и потърси управителката. След две минути се върна с кабел, който включи в лаптопа и в най-близката точка. — С набиране е, но ще свърши работа.
— Пратих ги — каза Селма по телефона.
Снимките се зареждаха четири минути. Реми ги подреди на екрана. Няколко минути въртяха изображенията, увеличаваха ги и си играха с цветовете, докато окончателно се убедиха.
— Корабът е същият — каза Реми.
— Да, „Офелия“ на Блейлок, „Шенандоа“ и „Ел Маджиди“ са един и същи кораб — съгласи се Сам. — Въпросът е кога се е появил Блейлок и защо липсват каквито и да било сведения по въпроса?
— Очевидно Ривера и приятелчетата му се интересуват от нашата камбана. Но дали от самата камбана или кораба, или корабите, на които някога е принадлежала?
— Има само един начин да разберем — каза Сам. — Трябва да си я откраднем обратно, преди Ривера да я е унищожил или изгубил.
Веднага разбраха, че като много други неща в работата им, и това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Сам порови в раницата си и намери бинокъл. Изправи се и погледна през прозореца. След трийсет секунди свали бинокъла.
— Все още плават на юг. Скоро ще се скрият зад Пингве Пойнт. Явно не бързат за никъде.
— Знаят, че вече не сме заплаха.
— Никога не се знае — ухили се Сам.
Извади телефона си и набра Руб Хейуд.
— Сам, тъкмо щях да ти звъня — рече Руб.
— Чудесно. Надявам се да сме на една вълна.
— Имам информация за яхтата „Нджива“.
— Жив да си!
— Принадлежи на един тип на име Амбонисие Окафор. Един от десетте най-богати мъже в страната. За който и експортен бизнес да се сетиш, той ще има голям дял акции в него: кашу, тютюн, кафе, памук, агава, скъпоценни камъни, минерали…
— Как главорез като Ривера се е свързал с човек като Окафор?
— Трудно е да се каже, но поразрових тук-там. През последните пет години мексиканското правителство рязко е увеличило вноса на стоки от Танзания, предимно от компании на Окафор. Това ми говори, че Ривера има силни приятели в Мексико Сити. Сам, не си се изправил срещу шепа наемници, а срещу цяло правителство и влиятелен танзанийски милионер.
— Вярвай ни, че няма да го забравим, но в момента искаме само да си върнем камбаната…
— Какво значи това?
— Откраднаха ни я. Искаме само да си я вземем обратно и да се приберем у дома.
— Лесно е да се каже.
— Знаем. Какво друго можеш да ни кажеш за „Нджива“?
— Тя е едната от двете яхти на Окафор. Домува на остров Сукути, на петдесетина километра по въздух на юг от Дар ес Салаам. Окафор има вила там. Целият остров е негов.