— Казва, че за още петдесет ще ги ремонтира. След два часа ще бъде готова.
— За двайсет и пет. Да ми даде материали и инструменти, аз сам ще си го направя.
Бузиба издаде долната си устна и вирна замислено брадичка.
— Петдесет. Ще добавя вода за пиене и храна за два дни.
— Три дни — намеси се Реми.
Бузиба пак помисли и сви рамене:
— Три да бъдат.
Глава 16
Индийски океан
— Добре, изгаси — извика Сам.
Реми завъртя ключа и моторите замлъкнаха. Сам вдигна платната и двамата притаиха дъх за секунда, докато платът улови въздуха и се изпъне. Носът на дхоу леко се вирна и той се понесе напред. Олюлявайки се, Сам се върна на кърмата и се отпусна до Реми.
— Излетяхме — рече той.
— Да се надяваме, че след малко няма да предаваме „Хюстън, имаме проблем“ — усмихна се Реми и му подаде бутилка вода.
Пладне отмина, а се намираха едва на около осем километра северно от Мафия. Сутринта зоркото око на Реми бе видяло проблемите с оста на перката, но едва когато Сам я разглоби, разбраха колко трудно ще я ремонтират. Докато Реми надзираваше момчетата, които приключиха с боядисването и подмяната на платната, Сам и Ед запретнаха ръкави под един импровизиран сенник от чаршаф.
Когато свършиха, Бузиба и още десетина момчета пренесоха лодката до водата, където изпробваха двигателя и направиха пробна обиколка в залива. След час дхоу беше натоварен с вода и провизии. Сам и Реми махнаха на Бузиба и Ед и потеглиха.
— Колко ни остава? — попита Реми. Сам стана, извади картата, която бяха намерили в кабината, и я разтвори върху скута си. Погледна джипиеса и отбеляза позицията им.
— Шейсет и пет километра — каза той. — Движим се с пет възела… ако не спираме, ще стигнем малко след полунощ. Другата възможност е да спрем някъде и да подремнем, а сутринта да тръгнем много рано, за да стигнем горе-долу по зазоряване. Виждам един безименен остров на около двайсет километра южно от Фанджове.
— Аз гласувам за втория вариант. Иначе без радар само си търсим белята.
— Съгласен съм. Бездруго няма да видим нищо от Сукути, докато не се развидели.
Плаваха още пет часа на север, като последния час уловиха попътен вятър и намериха острова, точно когато горният край на слънцето се скриваше зад хоризонта. Сам вкара лодката в малко заливче и пусна котва. Реми влезе в кабината и след малко излезе оттам с лампа, газов котлон и две консерви.
— Какво ще желаете, капитане — печен боб или печен боб с наденички?
Сам сви устни.
— Колко много избори. Предлагам да отпразнуваме факта, че не се удавихме, и да изядем и двете.
— Чудесна преценка. А за десерт: прясно манго.
Изненадващо удобната двойна койка, заедно със соления въздух и нежното поклащане на дхоу, скоро ги унесе в дълбок, спокоен сън. В четири часа часовникът на Сам иззвъня. Станаха, закусиха с останалото манго и силно кафе, след което вдигнаха котвата и отново поеха на път.
Ленивите предутринни ветрове им загубиха около час, но малко преди изгрев-слънце въздухът се раздвижи и не след дълго вече се носеха на север със стабилни шест възела. В седем пред очите им се разкри остров Фанджове. След половин час стигнаха до атола, който им беше показал Мичъл. Свалиха платната и включиха мотора. Четирийсет минути лавираха с опънати нерви между рифовете, докато стигнат до южния бряг на Малък Сукути. Реми забеляза заливче, обрасло с мангрови дръвчета, в което можеха да скрият лодката от любопитни очи. Следвайки знаците, които му даваше Реми от носа, Сам умело вкара лодката в заливчето. Изключи моторите и я остави по инерция да се мушне между две дръвчета, щръкнали диагонално от брега.
След цял час равномерно бумтящ двигател, сега им се стори, че наоколо цари мъртвешки покой. Постояха неподвижно половин минута, заслушани, докато джунглата отново се оживи с какофония от жужене и чуруликане.
Реми върза въжето на лодката към ствола на едно дърво и се върна на задната палуба при Сам.
— Какъв е планът? — попита тя.
— Да приемем най-благоприятния сценарий: че камбаната още е на борда на „Нджива“. С малко късмет няма да се наложи изобщо да стъпим на острова. При всички положения обаче ще трябва да изчакаме да падне мрак. Засега предлагам да поразузнаем наоколо и да си спретнем малък пикник.
— Разузнаване и пикник — повтори Реми с усмивка. — Мечтата на всяка жена.