— Купонът свърши — рече Сам, — татко се прибра.
— Домакинът ни явно е посещавал модното училище на Иди Амин — отбеляза Реми. — Готова съм да се обзаложа, че гардеробът му е пълен с клонинги на този костюм.
Сам се усмихна зад бинокъла.
— Кой би рискувал да му каже, че е банален?
Окафор прекоси площадката и поздрави пазача. Когато стигна до пътеката, пред него спря електрическа голф количка. Той се качи и количката потегли нагоре по хълма към вилата.
— Да видим дали ще има някакво раздвижване, сега когато си е вкъщи — каза Сам.
След десетина минути количката се върна по склона, зави по към кея и спря до „Нджива“. Ривера прекоси подвижното мостче и се качи на пътническото място. Количката отново се качи до вилата и Ривера изчезна вътре. Излезе след двайсет минути и голф количката го откара до яхтата. Сам и Реми не откъсваха очи от „Нджива“. Минаха пет минути, после десет, двайсет. Нищо не помръдваше; никаква реакция на срещата с Окафор.
— Доста разочароващо — каза Реми, като погледна косо към Сам. — Виждам как се въртят колелцата в главата ти. Имаш ли план за нападение?
През годините допълващите се характери на Сам и Реми бяха оформили общия план на приключенията им: Сам разработваше стратегията, а Реми играеше адвокат на дявола и анализираше замисъла на съпруга си с острия си като бръснач ум, докато се уверят, че планът е осъществим и няма да нагазят в твърде дълбоки води. Дотук системата работеше добре, макар водата често да им стигаше до брадичките.
— Почти — отвърна Сам, като свали бинокъла и погледна часовника си. — По-добре да слизаме вече. След четири часа ще се мръкне.
Върнаха се по-лесно, отчасти защото не се бореха с гравитацията и отчасти защото вече си бяха проправили път. Когато отново стигнаха до морското равнище, заобиколиха мангровото тресавище от юг, на плажа свиха отново на север и преплуваха последните четиристотин метра. Близо до устието на заливчето Реми спря и каза:
— Тихо. Слушай.
Сам го чу след няколко секунди: тихото ръмжене на морски двигател някъде отдясно. Обърнаха се и видяха катер „Ринкер“, който заобикаляше носа на стотина метра от тях. На кормилото имаше един човек, а зад него друг оглеждаше брега с бинокъл.
— Поеми си дъх! — каза Сам. Двамата си поеха дълбоко въздух, свиха се на кълбо и се гмурнаха под водата. На два метра под повърхността се протегнаха и заплуваха отново към залива. Сам докосна брега няколко секунди преди Реми. Стисна с пръсти корените, стърчащи от калта, обърна се, хвана Реми за китката и я издърпа. Посочи над главите им, където плуваха мъртви листа и клони. Подадоха глави навън и се огледаха.
— Чуваш ли го? — прошепна Сам в ухото й.
— Не… почакай, ето ги.
Сам погледна накъдето кимна Реми. Видя ринкера на петнайсетина метра от тях. Моторът изкашля и замря. Водачът опита отново да запали, но безуспешно и удари с юмрук по кормилото. Партньорът му отиде до кърмата, коленичи и вдигна капака на мотора.
— Проблеми с двигателя — прошепна Сам, — скоро ще продължат нататък.
И на двамата им беше ясно, че или ще стане така, или ще повикат помощ, което значеше, че Сам и Реми ще трябва да останат дълго във водата.
— Стискам палци — отвърна Реми.
Вторият мъж на катера се обърна и каза нещо на водача, който отново опита да запали. Моторът пак изкашля и замлъкна.
— Изгоряла им е свещ — промърмори Сам. С крайчеца на окото си видя, че Реми бавно се отпуска назад, с лице нагоре. Проследи погледа й и видя срещу себе си, на по-малко от петнайсет сантиметра, две мънистени кафяви очи. Премигнаха и леко се присвиха. На Сам му трябваше секунда да разбере какво вижда.
— Маймуна — прошепна той.
— Знам, Сам, забелязах.
— Капуцин?
— Мисля, че е колобус. Съвсем млад.
Двигателят на катера отново заръмжа, този път стабилно. Колобусът над главите им се стресна от шума и вирна глава, стиснал клоните с малките си ръчички. После върна поглед към Сам и Реми.
— Спокойно, мъниче… — каза Реми.
Колобусът отвори уста и започна да пищи и да тресе клоните така буйно, че по главите им се посипаха листа.
Сам сниши глава и надникна през клоните. Мъжете на катера се бяха изправили с вдигнати пушки, насочени към тях. Изведнъж се чу пукот и едно от дулата проблесна.