Куршумът просвистя в листака над главите им. Колобусът изпищя още по-силно и се залюля на клоните. Сам намери ръката на Реми под водата и я стисна.
— Те към нас ли… — попита тя шепнешком.
— Не мисля. Търсят си обяд.
Последва още един пукот и още по-силно пищене и тресене.
После тишина. Само ръцете и краката на колобуса ситняха по-далеч от мястото им.
— Идват насам — прошепна Сам, — приготви се за гмуркане.
Катерът се завъртя с носа си право към тях и бавно започна да се приближава. Онзи до водача бе подпрял пушката на предното стъкло.
— Чакай — каза Сам. — Чакай… — Когато ринкерът стигна на пет метра от тях, прошепна: — Поеми си въздух… сега!
Гмурнаха се заедно, опипвайки брега за хватки. Когато краката им потънаха в калта, извиха шии назад. На повърхността катерът си проправяше път през растителност. Чуха се приглушени гласове, запращяха клони. Отгоре се посипаха листа.
След около минута пропелерът на катера забръмча и машината пое назад. Сам и Реми изчакаха да се обърне и да се заотдалечава, преди да се покажат на повърхността. Поеха си въздух. Катерът изчезна зад завоя.
— Не го хванаха, нали?
Сам се обърна и се усмихна.
— Това е моето момиче. Обича животните повече от себе си. Не, избяга им. Хайде и ние да се измъкваме от тук.
Глава 17
Остров Сукути
— Ето там! — извика Реми откъм носа. — Спри! Бавен назад!
Мачтата пречеше на Сам да вижда, но той отне мощността, остави лодката малко на свободен ход, после даде назад покрай брега.
— Така е добре — извика тя. — На около миля пред нас са. Още десет минути и ще направят завоя на север.
Четирийсет минути по-рано бяха изтеглили лодката на брега в заливчето и поеха на път, без да губят време. Надяваха се, че ринкерът ще заобиколи Сукути по южния бряг и ще се върне на кея на Окафор, а те ще могат да минат от северната страна на острова. Нямаха търпение да достигнат до относителната безопасност на провлака между Малък и Голям Сукути — стига той също да не се окажеше на пътя на катера.
Въпреки че най-бързият път до кея би бил просто да се стрелнат право от юг, така щяха да се изложат на показ за всички очи и уши, които наблюдаваха морето. Като следваха провлака на север и се прикриваха покрай брега от запад, щяха да останат невидими за всеки, който не е застанал на върха на острова.
Смълчани, двамата наблюдаваха как слънцето бавно се спуска към хоризонта, докато накрая Реми погледна часовника си и каза:
— Бавен напред.
Сам включи моторите и дхоу се измъкна от прикритието си. Реми лежеше по корем на носа и оглеждаше брега с бинокъла си.
— Няма ги. Чисто е.
Сам увеличи мощността и лодката се понесе напред. След десет минути Реми извика:
— Ето го там!
Сам се наведе странично през перилата и видя устието на провлака на няколкостотин метра отпред.
Широк не повече от петнайсетина метра, каналът приличаше по-скоро на тунел, отколкото на провлак. Бреговете му бяха обрасли и дърветата образуваха покрив над водата, оставяйки едва три метра ивица небе в средата.
Сам завъртя леко кормилото надясно и носът зави.
Реми се наведе под гика, приближи се и седна до Сам.
— Пътешествие в джунглата — рече тя.
— Какво?
— Провлакът. Напомня ми на „Пътешествието в джунглата“ в „Дисни Уърлд“.
Сам се засмя.
— Любимият ми атракцион като дете.
— Сам, това все още ти е любимият атракцион.
— Вярно е.
След няколко минути стигнаха на сто метра от устието на провлака. Усетиха как лодката трепери под краката им и набира скорост, достигайки пет възела за броени секунди.
— Позна — поздрави го Реми.
Сам, наясно със силата на течението край бреговете на Занзибар, беше предвидил опасността от подобни условия и тук. Разположено по този начин покрай брега, с прилив от юг, устието на провлака представляваше хидравличен вакуум, който засмукваше океана от юг и го плюеше на север.
Той изключи двигателя, за да пести гориво, и стисна здраво кормилото.
— Добрата новина е, че няма защо да се тревожим да не го изпуснем. Течението няма да ни позволи.
Лодката се наклони и кърмата се изметна настрани. Сам коригира първо надясно, после наляво и отново насочи носа към провлака. Реми се държеше здраво за перилата с усмивка на лицето, а кестенявата й коса се вееше назад.