— Същото. Само че ще сложим шалчета.
— Сам, миличък, нямаш много опит с хеликоптерите.
— Мисля, че ще се справя с няколко километра до сушата. Ще прекосим канала за шест минути — може би още преди да са успели да организират преследване. Ще намерим някоя самотна полянка, ще кацнем и…
— Ще импровизираме? — усмихна се Реми. Сам също се усмихна и сви рамене. — Съгласна съм, че нямаме по-добър избор, но остават още много, потенциално катастрофални „ако“.
— Знам…
— Ако например ни забележат? Повече са, по-добре въоръжени.
— Знам…
— И, естествено, най-голямото „ако“: Ако вече са преместили камбаната?
Сам замълча.
— Тогава играта свършва. Не успеем ли да си я вземем тук, изчезва завинаги. Реми, демокрация сме. Ако не сме единодушни, просто няма да го правим.
— Аз съм „за“, Сам, много добре го знаеш. Само че при едно условие.
— Кажи.
— Да се презастраховаме.
Когато стигнаха до другия край на провлака, слънцето вече залязваше: неправилен овал от златно оранжева светлина в края на тунела. Когато им оставаха около десетина метра, Реми насочи лодката към десния бряг и отне от мощността, а надвисналата растителност ги обгърна. Изправен върху кабината, Сам пазеше мачтата и гика от по-големите клони, докато лодката се сгуши до брега. После припълзя напред и надникна през листата.
— Вижда се идеално — каза той. Слънцето се беше спуснало зад Голям Сукути и западната част на острова, включително провлака, тънеше в сумрак.
— Ако започнат нова обиколка, трябва да са тук след петнайсет до двайсет минути — добави той.
— Аз ще приготвя екипировката и ще потършувам малко.
Реми слезе долу. Сам шеташе в кабината. После се върна, седна и започна да си тананика „Летен вятър“ на Франк Синатра. Минаха през „Хотел Калифорния“ на Ийгълс, „В полунощ“ на Уилсън Пикет и тъкмо бяха стигнали до средата на „Хей, Джуд“ на Бийтълс, когато Сам вдигна ръка и се умълчаха.
Минаха десет секунди.
— Какво има? — не се стърпя Реми.
— Май нищо. Не, ето… Чуваш ли го?
Реми се заслуша и наистина долови тихо бръмчене на морски двигател.
— Май са те — каза тя.
— Идва от северозапад. Гостът ни може би е на път.
От всички сценарии, които бяха обмислили — по-късен втори патрул, който да пресрещне ринкера по северния бряг, или незабавен патрул, който да мине, преди да са излезли от провлака, — третият беше идеалният. Знаейки маршрута на ринкера и средната му скорост, те можеха да бъдат общо взето сигурни за местоположението на противника във всеки един момент. Освен при непредвидени обстоятелства, щяха да стигнат до кея много преди ринкера.
Легнал по корем, Сам държеше бинокъла на очите си, фокусиран върху носа на половин километър разстояние. Бръмченето се усили и след малко се видя носът на ринкера. Както се очакваше, на него имаше водач и наблюдател, и също както се очакваше, катерът зави на югоизток, следвайки бреговата ивица.
Светна прожектор.
— Всичко е наред — промърмори той полу на себе си, полу на Реми. — Няма да ни забележат, освен ако не се блъснат в нас.
— Вероятност?
— Деветдесет и пет процента. Може би деветдесет.
— Сам…
— Всичко е наред — повтори той. — Не вдигай глава и стискай палци.
Катерът се приближаваше. Намираше се на стотина метра от провлака и се движеше право към тях, обхождайки с прожектора брега и върховете на дърветата.
— Давайте, момчета — промърмори Сам, — тук няма нищо за гледане… продължавайте нататък…
Дистанцията се съкрати до петдесет метра. Четирийсет. Трийсет.
Сам свали едната си ръка от бинокъла, протегна се бавно назад и извади пистолета от джоба си. Остави го на палубата до рамото си и свали предпазителя.
Ринкерът беше на двайсет метра от тях.
— Реми, слез долу — прошепна той.
— Сам…
— Моля те, Реми.
Лодката леко се залюля, когато тя се спусна по стълбата.
Сам свали бинокъла. Изтри дясната си длан в крачола на панталона си, взе пистолета, протегна ръка между клоните и се прицели в тъмния силует зад кормилото на катера. Проигра сценария наум: първо водача, после прожектора и накрая втория човек, преди да е имал време да се скрие или отвърне на огъня. По два изстрела за всеки, после спира и изчаква за признаци на живот.
Катерът се приближи още повече.