Сам си пое дълбоко въздух.
Изведнъж моторът на ринкера изръмжа, носът му се вдигна и зави наляво. След пет секунди катерът изчезна от погледа му.
Сам издиша облекчено. Почука два пъти на покрива на кабината. След няколко секунди Реми прошепна:
— Чисто ли е?
— Чисто е. Виж картата. След колко време ще се скрият зад северния нос на Малък Сукути?
Чу се шумолене на хартия в мрака и дращене на молив.
— Имат малко повече от миля. След двайсет и пет минути можем да бъдем спокойни.
За всеки случай изчакаха трийсет минути, преди да се измъкнат от гъсталака и да напуснат провлака. През следващите четирийсет минути караха покрай северния бряг, без да се отдалечават на повече от петнайсет метра от брега и без да надвишават тихата, макар и дразнеща скорост от три мили в час.
Захапала фенерче между зъбите си, Реми се беше навела над картата и местеше пергелите. Вдигна очи и извади фенерчето от устата си.
— В момента ринкерът би трябвало да се намира около южния нос на Малък Сукути. Имаме поне двайсет минути.
Когато стигнаха до северния нос на Голям Сукути, спряха да огледат брега с бинокъла, после продължиха напред.
— Кеят е на по-малко от миля — каза Реми.
— Какво мислиш, да спрем по средата?
— Звучи добре.
Взеха разстоянието за дванайсет минути. Отляво се виждаше лунният пейзаж на острова, който се издигаше от брега, за да се срещне с дъждовната гора. Сам намали скоростта, докато Реми огледа бреговата ивица.
— Тук изглежда добре — каза тя и се премести на носа.
Сам зави наляво, обърна лодката към брега, следвайки указанията на Реми, докато тя извика: „Стоп“.
Сам отне мощността, взе раниците от палубата и отиде при Реми. Тя се прехвърли от другата страна, а той я хвана за китките и я спусна. Водата й стигаше до кръста. Подаде й раниците.
— Ела тук — каза Реми.
— Какво има?
— Ела тук, ти казвам.
Той се усмихна и се наведе колкото може, за да може тя да го целуне по бузата.
— Внимавай. Давенето забранено — каза тя.
— Ще го имам предвид. Ще се видим след няколко минути.
Следващата част от плана мина много по-гладко, отколкото очакваха. Сам обърна лодката, отдалечи я на няколкостотин метра от брега и пусна котва. По негова преценка дълбочината под кила беше петнайсетина метра. Слезе долу и отвори и петте клапана за пропускане на вода. Когато водата стигна до прасците му, се качи горе, скочи и заплува. След пет минути вече беше при плитчините и заплува към Реми.
Двамата заедно гледаха как дхоу бавно потъва и изчезва от погледа им.
Сам отдаде чест на лодката и попита:
— Готова ли си?
— Готова съм — кимна Реми.
Глава 18
Остров Голям Сукути
Вървяха мълчаливо петнайсетина минути — Сам отпред, Реми след него. Придържаха се към по-твърдия мокър пясък, докато стигнаха до една шестметрова купчина камъни, разделяща плажа. Сам се покатери по хлъзгавите камъни, намери си равно място под ръба и надникна от другата страна. След няколко секунди се обърна и махна на Реми да се качи при него.
Двамата заедно надникнаха над камъните. Видяха кея на няколкостотин метра надолу по брега. От едната му страна беше вързана „Нджива“, с осветена в жълто кабина, а срещу нея стояха двата ринкера. Нямаше и помен от водача и пътника.
— Трябва да са минали маршрута отгоре-отгоре, за да се върнат толкова бързо — отбеляза Реми.
— Вероятно обхождат южната страна набързо. С онзи далекоглед на покрива, никой не би се осмелил да подходи от там.
— Сега поне знаем къде са всички. Не забелязвам никакво движение. Ти?
— Не. Имаме два варианта: по суша и по вода.
— По хълма има твърде много нестабилни камъни и никъде не можем да се укрием.
— Съгласен. Значи остава водата.
— Как ще се качим на „Нджива“?
Сам увеличи образа на бинокъла, за да види стълбата на „Нджива“. Беше под метър и половина висока, но от нея се излизаше право пред плъзгащата се врата на кабината.
— Няма да е по стълбата — каза той и се замисли. — На дхоу имаше една котва в кабината.
Реми се пресегна през рамо и потупа раницата си.
— Тук е. Импровизирана кука?
— Четеш ми мислите. Ще се закачим за перилото на кърмата и ще се издърпаме нагоре.
Слязоха обратно на пясъка, нагазиха във водата и заплуваха перпендикулярно на брега в безшумен, ефикасен бруст. Когато изминаха петнайсетина метра, се обърнаха на юг и продължиха успоредно на брега, докато стигнаха до кея. Спряха и се огледаха.