— Някакви движения?
— Не виждам.
— Тогава към ринкера.
Заплуваха отново, без да откъсват очи от кея. Скоро стигнаха до щурца на катера. Спряха за миг да си поемат дъх, да се ослушат и огледат. От кабината на „Нджива“ се чуваха тихи гласове, а после глух удар. Тишина.
Още удари.
— Някой използва чук — прошепна Сам. — Пипни този мотор.
Реми допря опакото на дланта си до извънбордовия двигател на катера.
— Студен е. Защо?
— Този трябва да има повече гориво. Чакай тук. Време е за застрахователната полица.
Той си пое дълбоко въздух, гмурна се и заплува към другия ринкер. Хвана се за планшира, подаде брадичка навън и се огледа. После се прехвърли на палубата и пропълзя до кормилото. Погледна стартера. Както и очакваше, ключовете липсваха. Претърколи се по гръб и бръкна в ремонтния отвор под таблото. Светна фенерчето и огледа проводниците.
— Като в добрите стари времена — промърмори той. Пет месеца по-рано бе направил същото с друг катер в едно езеро в Баварските Алпи. За щастие, и сега, и тогава свързването и тук беше съвсем просто: запалване, чистачки, светлини, клаксон. Прекъсна с швейцарското си ножче всички жици, като отряза колкото можа по-голяма част. Нави ги на топче и ги захвърли, после се измъкна и затвори прозорчето. Пропълзя обратно до планшира, огледа се набързо, спусна се във водата и се върна при Реми.
— Добре, ако всичко мине както трябва, ще избягаме с този катер.
Грабваме камбаната, вадим „Нджива“ от строя, ако можем, пренасяме камбаната тук…
— Как?
— Все някак ще успея. После ще мислим за хернията. Пренасяме камбаната тук и изчезваме, преди някой да се е усетил.
— А ако не мине добре? Не ми казвай, знам. Ще импровизираме.
Преплуваха до кърмата на „Нджива“ и веднага разбраха, че яхтата е всъщност по-голяма, отколкото им се бе струвало. Перилото на кърмата се намираше на три метра над водата. Реми измъкна котвата от раницата си и Сам я огледа.
— Много е къса — прошепна той. После й махна да го последва. Върнаха се обратно при катера. — Време е за план Б. Ще се пробвам със стълбата. — Реми отвори уста да каже нещо, но той не й позволи. — Няма друг начин. Ако скоча от кея, ще вдигна твърде много шум. Ти се качи в ринкера и бъди готова да потеглиш.
— Не.
— Ако ме хванат, бягай.
— Казах…
— Бягай в цивилизацията и се обади на Руб. Той ще знае какво да направи. Щом те няма, Ривера ще реши, че си се свързала с властите, и няма да ме убие, поне не веднага. Прекалено е умен за това; мъртвите тела създават повече проблеми, отколкото си струва.
Реми се намръщи и му хвърли изпепеляващ поглед.
— Хайде това да е план В. План Б е да не те хванат. Затънали сме до гуша, Сам.
— Знам. Бъди нащрек. Ще ти дам сигнал. Ако вдигна ръка с разперени пръсти, можеш да дойдеш. Ако е свита в юмрук, стой, където си.
Той свали ризата и обувките си, натъпка ги в раницата си и я подаде на Реми.
— Какво правиш?
— Дрехите капят, обувките скърцат.
— Сам, да не си тренирал за командос?
— Просто гледам военния канал.
Той я целуна и се гмурна. Преплува под катера, излезе да си поеме въздух под кея, а при следващото гмурване се озова до белия корпус на „Нджива“. Изплува до стълбата и се спря. От кабината се чуваха приглушени гласове. Двама мъже, може би трима. Напрегна се да долови нещо от разговора им, но не успя. Качи се на кея, легна ничком и се ослуша. После стана и пропълзя нагоре по стълбата. Преди последното стъпало отново спря, надникна, не видя нищо и излезе на палубата. Изправи се и се притисна към преградната стена.
Плъзгащата се врата се отвори и хвърли правоъгълник от жълта светлина върху палубата. Със сърце в гърлото, той бързо отстъпи покрай преградната стена и мина от другата страна на бака, където замръзна на място и си пое дъх.
Чу стъпки по палубата. Вратата отново се затвори. Стъпките затропаха надолу по стълбата. Сам направи крачка напред, погледна, но не видя нищо. Направи още една крачка и надникна над перилата. Един човек вървеше по кея. В края му чакаше бензинова количка с платформа „Къшман“, а зад нея — бяла количка за голф. Пред тях се виеше пътеката към хеликоптерната площадка и вилата.
Човекът се наведе над къшмана, извади едно гребло и две лопати и ги хвърли в храстите до пътеката.