— Освобождава място за товара — промърмори Сам на себе си.
Обърна се към ринкера, вдигна юмрук в знак „Стой там“, после се сниши и се прокрадна обратно до преградната стена.
Стъпките се върнаха по кея и стълбата, после вратата се отвори и затвори. Минаха три минути. Вратата отново се отвори. Сега се чуваха повече стъпки. Пъшкане. Влачеха нещо тежко по палубата… Сам надникна иззад ъгъла и на светлината от кабината видя трима мъже: Ривера, Ночтли и Яотъл. Между тях имаше сандък приблизително с размера на шеговития сандък, която Сам беше сковал на Занзибар.
Яотъл, най-едрият от тримата, слезе с гръб надолу по стълбата, крепейки сандъка отдолу, а Ривера и Ночтли го побутваха отгоре. Сам се отдръпна назад в сянката. Когато чу, че вече са на кея, припълзя до перилата и надникна.
Ночтли и Яотъл пристъпваха, хванали здраво въжените дръжки на сандъка. Ривера ходеше на няколко крачки зад тях. Тримата стигнаха до колите и оставиха сандъка върху къшмана.
Ривера заговори на испански. Сам долавяше само отделни думи:
— … закарайте… хеликоптер… бързо.
Къшманът запали. Гумите изхрущяха по пътеката, застлана с мидени черупки. След няколко секунди двигателят заглъхна и изгасна. Сам рискува отново да надникне над перилата. Ривера се връщаше по кея. Сам се отдръпна и се скри до стената. Мексиканецът се качи по стълбата и влезе в кабината.
Сам обмисли възможностите си. Нямаше желание да влиза в схватка с опитен и завършен убиец като Ривера, но в момента, в който онзи стигнеше до хеликоптера, той щеше да излети заедно с камбаната. Още повече, че каквото и да решаха да правят с Реми от тук насетне, щеше да е по-лесно, ако Ривера не участва в уравнението. Знаеше, че и дума не можеше да става да използва пистолета, защото шумът щеше да привлече вниманието на охраната. Трябваше да го направи по трудния начин.
Пое си дълбоко дъх и се промъкна покрай стената до плъзгащата се врата. За няколко секунди мислено проигра действията си, после се пресегна, натисна с палец дръжката и вратата се отвори със съскане.
Отвътре се чу гласът на Ривера:
— Ночтли? Яотъл?
Сам отстъпи леко назад, сви дясната си ръка в юмрук и я изнесе назад.
Сянка препречи светлината от кабината.
Зад касата на вратата се появи носът на Ривера, след това брадичката и очите му. Сам замахна право към слепоочието му, но мексиканецът имаше бързи рефлекси и извърна глава настрани. Юмрукът на Сам отскочи от слепоочието му. С пълното съзнание, че ей сега ще се окопити и ще грабне оръжието, каквото със сигурност носеше, Сам се хвърли през вратата. С периферното си зрение видя Ривера отдясно. Както и предполагаше, онзи се пресягаше за нещо зад гърба си.
Дългогодишните тренировки по джудо си казаха думата. Сам инстинктивно прецени позата на Ривера и откри слабото му място: все още леко зашеметен, мексиканецът се беше облегнал на стената, опитвайки се да се възстанови от атаката, отпуснал цялата си тежест върху левия крак. Без да обръща внимание на ръката с оръжието, Сам се спусна с де-аши-харай — подсечка на преден крак, с която го уцели точно под левия глезен. Ривера падна настрани и се свлече по стената, но ръката с оръжието не се отпусна. Сам видя пистолета, хвана китката му и използва инерцията, за да удари ръката му в стената. Изхрущя кост. Пистолетът падна и отскочи от застлания под.
Без да пуска ръката на Ривера, Сам направи голяма крачка назад, свали центъра на тежестта си и се завъртя в хълбоци, просвайки Ривера. Пусна китката и се хвърли на гърба му. Обхвана врата на противника си с дясната си ръка и започна да го души. Ривера реагира мигновено с удар с лакътя, точно под окото на Сам. Зрението му заигра и помътня. Извърна лице, но още един лакът го уцели във врата. Сам си спомни да диша и стегна хватката си. Използвайки краката си за противотежест, той се завъртя наляво, увличайки мексиканеца със себе си. Тогава Ривера допусна голямата си грешка: паникьоса се. Отпусна лакти и вкопчи пръсти в ръката на Сам. Той стисна още по-здраво, улови с дясната си ръка левия си бицепс и неумолимо наклони главата на Ривера към гърдите му, притискайки сънните му артерии. Съпротивата на Ривера рязко отслабна. След още секунда тялото му се отпусна безжизнено. Сам изчака още няколко мига, после го пусна и го отмести настрани. Изправи се на колене и провери пулса и дишането му: беше жив, но дълбоко заспал.
Сам постоя така десетина секунди, за да успокои дишането си, после стана на крака. Докосна скулата си с пръсти и по тях остана кръв. Отправи се към вратата, огледа се, за да се увери, че е чисто, и вдигна ръка с разперени пръсти. После се върна вътре.