— Добър вечер, господа — поздрави ги той с вдигнато оръжие.
— Ти… — каза Яотъл.
— Ние — поправи го Сам.
Без да каже и дума, Реми слезе от количката и застана до Сам, който в този момент казваше:
— Дръжте се естествено. Нищо не се е променило. Просто трима мъже си говорят. Усмивки, моля.
Двамата с Реми бяха предположили, че е възможно площадката да се намира под наблюдение от големия бинокъл на покрива на вилата. За да няма подозрения оттам, Яотъл и приятелчетата му трябваше да не пипат оръжията си, докато Сам и Реми не са готови да тръгнат.
— Реми, виж какво можеш да направиш с тази лампа.
Странейки от светлината, тя пристъпи напред и я разгледа.
— Няма ключ, но кабелите излизат от земята. Изглежда стандартно напрежение, сто и десет волта.
— Колко мило от страна на Окафор, че си е спестил по-силна електрическа система. — Двеста и двайсет волта можеха да убият човек, но сто и десет само го разтърсваха болезнено. — Можеш ли да стигнеш до хеликоптера, без да те видят?
— Така мисля. Ей сега се връщам.
Тя се върна назад по пътя и се скри в храстите до пътеката. След трийсет секунди се измъкна от другата страна и, използвайки хеликоптера за прикритие, изтича до вратата на пилота. Взе го със себе си и, без да сваля дулото на пистолета от него, се върна при Сам. Пилотът беше нисък чернокож мъж с тъмносин гащеризон. По лицето му се четеше неподправен страх.
— Сандъкът е вътре, вързан и обезопасен — съобщи тя.
— Къде е Ривера? — попита Яотъл.
— Дремва си.
Пазачът вдигна ръка, опитвайки се незабелязано да свали автомата от рамото си, но Сам насочи пистолет към главата му.
— Недей. Usifanye hivyo!
Пазачът се спря и отпусна ръка.
— Реми, държиш ли ги на мушка?
— Да.
Сам пристъпи назад и махна на пилота да се приближи.
— Как се казваш?
— Джингаро.
— И си пилот на Окафор?
— Да.
— Говориш добре английски.
— Ходил съм в мисионерско училище.
— Искам да пилотираш хеликоптера за нас.
— Не мога.
— Напротив, можеш.
— Ако го направя, Окафор ще ме убие.
— Ако не го направиш, аз ще те убия.
— Не така, както той ще го направи. И на семейството ми ще посегне. Моля ви, аз съм само пилот. Нямам нищо общо. Виждате, нямам оръжие.
— Лъжеш ли за семейството?
— Не, самата истина е. Съжалявам, че не мога да ви помогна. И аз не харесвам мистър Окафор, но нямам избор.
Сам се вгледа в очите му и прецени, че говори истината.
— Хеликоптерът готов ли е за полет?
— Да. Пилот ли сте?
Сам сви рамене.
— Силно казано. В общи линии мога да излитам, да кръжа и да кацам.
Джингаро се поколеба, после каза:
— Този има система за стабилизиране при зависване. В десния край на таблото. Пише „HVCP“. Стига нивото на полет да е стабилно, можете да го включите и ще мине в режим на автоматично зависване. Имайте предвид, че педалите за управление са тежки. Аз ги предпочитам така. Така по-трудно прекалявам със скоростта и завоите. Натискайте здраво. Не превишавайте сто възела. Много по-лесно се управлява.
— Благодаря.
— Няма защо. Сега ме ударете.
— Какво?
— Ударете ме. Ако Окафор заподозре, че…
— Разбрах. Късмет.
— И на вас.
Сам го удари с опакото на ръката си по носа: не толкова силно, че да го счупи, но достатъчно, за да шурне кръв. Пилотът залитна назад и падна на земята.
— Не мърдай! — излая Сам. — Реми, оттам вижда ли се бинокълът на покрива?
Тя протегна ръка назад, извади бинокъла от страничния джоб на раницата си и го насочи към покрива на вилата.
— Виждам го. В момента гледа на юг. Върти се бавно към нас. След трийсетина секунди ще стигне до площадката.
Сам се обърна към пазача.
— Unazungumza kiingereza?
— Малко английски.
Сам посочи мачетето, закачено в кания на колана му, и каза:
— Kisu. Bwaga Ku. — „Нож. Хвърли го.“ Посочи краката си и изкрещя: — Веднага!
Пазачът разкопча мачетето и го хвърли в краката на Сам. Той го вдигна и се обърна към другите.
— Слушайте какъв е планът. Ние тръгваме към хеликоптера. Вие вървите след нас в редица…
— Защо? — прекъсна го Яотъл.
— Ще ни бъдете чувалите с пясък, ако някой започне да стреля по нас. Яотъл, погрижи се другите двама да разберат.