Тя стисна мрежата със свободната си ръка.
— Готово!
Сам изпробва контролния лост между краката си, после лоста за височината отстрани, за да настрои ъгъла на перките и накрая педалите за управление, докато посвикне с тях. Дръпна лоста за височината и хеликоптерът бавно се откъсна от земята. Изпробва контролния лост, като завъртя хеликоптера наляво и надясно, после с носа нагоре и надолу.
— Сам, имаме проблем! — извика Реми.
— Какво?
— Виж вдясно!
Сам погледна през страничния прозорец. Трябваха му няколко секунди да осмисли какво става. Яотъл и останалите тичаха през площадката, а върху камъните се очерта тъмен правоъгълен силует, устремен право към хеликоптера. Беше къшманът. На бледата лунна светлина Сам успя да зърне Ривера, прегърбен над волана.
— Явно се е наспал — каза Реми.
— Знаех си, че съм забравил нещо. Ключовете!
Той отново насочи вниманието си към контролните лостове, опитвайки се да набере височина. В бързането завъртя контролния лост надясно и натисна педала. Хеликоптерът се наклони и завъртя опашка. Сам свръхкомпенсира и хеликоптерът се спусна рязко надолу, отскочи от площадката и отново се издигна. Сам рискува още един поглед през илюминатора.
Колата беше на десетина метра от тях и бързо се приближаваше. Една фигура отдясно — като че ли Ночтли, — се хвърли в товарното й отделение.
— Забави ги! — извика Сам. — Цели се в голяма мишена! В двигателя!
Отзад Реми откри огън с един от автоматите АК-47, но уцели само земята пред колата. Коригира прицела си и куршумите заотскачаха от бронята. Предното стъкло се пръсна, а моторът избълва пара. Къшманът се задави и намали скорост, но се скри от погледа им под хеликоптера.
Сам дръпна лоста отстрани, опитвайки се да набере по-голяма височина.
— Не ги виждам — извика Реми.
Сам погледна през едното странично стъкло, после през другото.
— Къде…
Изведнъж хеликоптерът се наклони рязко настрани и надолу с отворената странична врата към земята. Реми се подхлъзна към нея. Инстинктивно пусна автомата, за да се хване за колана. Оръжието се плъзна надолу, удари се в сандъка на камбаната и изхвърча през вратата.
— Изгубихме един автомат — извика тя. В пода на вертолета се вкопчи ръка. Подаде се главата на Ночтли. — Но си имаме пасажер!
Сам погледна през рамо.
— Ритни го!
— Какво?
— Смажи му пръстите!
Реми заби пета в кутрето на Ночтли. Той изкрещя, но не се пусна. Изпъхтя и се набра на пода, протягайки ръка към коланите, с които беше закрепен сандъкът. Реми се приготви да го удари пак.
Отдолу се чуха три пукота, плътно един след друг. Във вратата на кабината глухо се забиха куршуми.
— Сам!
— Чух! Дръж се здраво. Ще се опитам да го раздрусам.
Сам завъртя хеликоптера рязко наляво и погледна през двата прозореца, опитвайки се да установи откъде идва стрелбата. Долу и вдясно Ривера стоеше в товарното отделение на къшмана, подпрял на рамото си падналия от хеликоптера автомат.
Дулото проблесна в оранжево. По прозореца на пътническото място се появи паяжина от пукнатини. Той отново премести контролния лост и хеликоптерът продължи наляво към дърветата в края на площадката. Дръпна лоста отстрани, за да набере още височина.
В кабината Реми сви крак и изрита Ночтли в бедрото. Мексиканецът изохка и падна по лице на пода, разби носа си. Без да вади ръка от предпазната мрежа, тя се пресегна през главата си, търсейки някое от оръжията.
Сам погледна наляво — наближаваха силуетите на короните. Един куршум проби облегалката на пътническото място, просвистя покрай брадичката му и излетя през предното стъкло. Той изсумтя и вдигна лоста, но късно. Клоните застъргаха по дъното на хеликоптера.
— Хайде, хайде… Реми, можеш ли…
— Заета съм!
Един клон закачи опашката и вертолетът се завъртя като пумпал. В кокпита засвяткаха сигнали за тревога. На таблото просветваха червени и оранжеви лампички. Сам се опитваше да компенсира с лостовете за посока и височина. По прозореца трополяха клони.
Ръката на Реми напипа дървения приклад на един от автоматите. Стисна го и го дръпна силно. Той запъна. Предната му част се беше закачила в ремък. Ночтли вече се изправяше. Прехвърли коляно през ръба и запридърпва към Реми. Тя пусна автомата; пръстите й напипаха нещо метално и тръбесто — цев на пистолет. Хвана го и го извади от мрежата. Ночтли сграбчи глезена й. Реми стисна зъби и замахна. Уцели го с дръжката по брадичката. Той отметна глава и прибели очи. Още коленичил, той се олюля за миг и политна назад, като изчезна през вратата.