— Ще те компенсираме.
— Знам, но не това ме тревожи. Вероятно няма да мога да стигна преди изгрев-слънце. Можете ли да чакате?
— Ще се наложи.
— Някой ще стреля ли по мен?
— Не е изключено.
Мичъл замълча за десет секунди, после се засмя.
— Какво пък. Животът е дръзко приключение, иначе нищо не струва.
Сам също се засмя.
— Така си е.
— Добре, залягайте сега. Призори съм при вас. В случай че се появи конкуренция при кацането, ще пусна син дим, за да не стреляте по мен.
Сам прекъсна връзката.
— Ето, пий — каза Реми, като му подаде манерката. Той отпи голяма глътка и взе сушеното говеждо, което тя му подаде. Преразказа й разговора си с Мичъл.
— Този човек влиза в списъка ни за Коледа. Значи да го чакаме след четири — пет часа.
— Дано.
Седяха и дъвчеха в мълчание. След няколко минути Сам погледна часовника си.
— Минаха четирийсет минути, откак напуснахме острова.
— Нали не мислиш, че…
Сам вдигна ръка и Реми замълча. След няколко секунди каза:
— Чувам ги. Два са, някъде близо до брега.
Сам кимна.
— Трудно е да се каже, но звучат като ринкерите. По-добре да предположим, че са те.
— Колко навътре сме влезли?
— На половин километър или малко по-малко.
Ослушаха се още няколко минути. Звукът от моторите се усили, после изведнъж изчезна.
— Стигнаха до брега — каза Сам. Провериха с какво оръжие разполагат: два автомата „Калашников АК-47“ — единият със зареден пълнител, другият с изразходвани десетина патрона, които Реми беше изстреляла срещу къшмана, и два пистолета — „Магнум .357“ и „Хеклер&Кох Р30“.
Дали щяха да бъдат достатъчни, ако избухнеше престрелка, не знаеха. Дотук имаха късмет с Ривера и хората му, но и двамата не хранеха илюзии: в открита схватка нямаха голям шанс да надвият войници от Специалните сили.
— Да заемем удобна позиция — каза Сам.
— И невидима — добави Реми.
След като пъхнаха раниците си под един прогнил дънер и ги покриха с пръст, направиха същото и със себе си. Легнаха по дължината на долчинката, глава до глава, за да могат и двамата да виждат подходите от плажа. Сам подаде на Реми шепа кал да покрие лицето си, после намаза и своето.
— Обещай ми нещо, Сам.
— Апартамент в „Мьовенпик“?
— Щях да кажа само горещ душ и обилна закуска, но след като предлагаш, ще си направя списък…
Надничайки през пролуката между клоните, Реми забеляза светлинка на стотина метра на изток. Тя потупа Сам по рамото, каза беззвучно: „Фенер“ и посочи. Лъчът на фенера сякаш се носеше във въздуха, изчезваше между дърветата и се появяваше отново, докато носещият го си проправяше път към сушата.
— Това му признавам на Ривера — прошепна Сам, — като куче след кокал е.
— Вероятно и той казва същото за нас, макар на не толкова благоприличен език. Ще чакаме, докато видим бялото на очите им ли?
— Не, ще стискаме палци изобщо да не стигнат дотук.
— И какво ще им попречи да го направят?
— В Африка тъмнина плюс гора е равно на хищници.
— Това можеше да ми го спестиш.
— Извинявай.
Сякаш по знак, някъде в далечината гърлено изръмжа голяма котка. И двамата го бяха чували и преди, но или на организирани сафарита, или в някоя сигурна хижа. Тук, сами и на открито, звукът смрази кръвта им.
— Далече е — прошепна Сам.
Скоро към първия фенер се присъедини още един, после трети и четвърти. Мъжете се движеха успоредно в редица като ловци по следите на дивеч. Приближиха се толкова, че Сам и Реми различаваха силуетите зад фенерите. Стори им се, че всеки от тях носи и пушка, в което нямаше нищо чудно.
След пет минути групата стигна до пясъчния нанос, където мъжете се разделиха. Един от тях, може би Ривера, говореше на останалите и сочеше с жестове първо нагоре и надолу по брега, след това навътре към сушата. Фенерите обходиха брега и водата. Два пъти лъчите им осветиха стърчащата перка на хеликоптера, но никой не реагира. Изведнъж един от тях посочи от другата страна на реката. Всички едновременно свалиха пушките от раменете си.
— Забелязаха зъбатите ни приятели — прошепна Реми.
С вдигнати оръжия четиримата заотстъпваха по пясъчния нанос, докато стигнаха твърда земя. Съвещаваха се една минута, после се разделиха и двама тръгнаха надолу по течението, а другите — нагоре. Тъкмо тях наблюдаваха внимателно Сам и Реми, тъй като реката минаваше близо до северния край на горичката и щеше да ги отведе на петнайсетина метра от укритието им.