— Огледах местността от хеликоптера: най-близкият брод е на километър и половина надолу по течението. Сега ще разберем колко са упорити.
Двамата мъже, явно притеснени от опасностите, които криеше реката, вървяха на почтително разстояние от брега, движейки се отляво надясно в полезрението на Сам и Реми, докато реката зави на изток и се сля с края на горичката. Там те свиха на югоизток, а фенерите им проблясваха между последните дървета. Вече бяха само на седем метра от Сам и Реми и фигурите им се виждаха по-добре. Единият се открояваше по-ясно от другия. Висок и слаб, той се движеше с пестеливата, целенасочена крачка на войник. Това беше Ицли Ривера.
Изведнъж Сам усети ноктеста лапа върху глезена си. Преди да успее да потисне реакцията си, той я изрита. Невидимото същество изврещя и падна в храстите.
Ривера спря и вдигна юмрук — универсалният военен сигнал за „Спри!“. Партньорът му замръзна на място и двамата заедно паднаха на едно коляно, като едновременно с това изгасиха фенерите. Въртяха глави, оглеждаха се и се ослушваха. После отново включиха фенерчетата си и започнаха да проучват района край дърветата, спирайки от време на време. Ривера погледна през рамо и направи някакъв жест на партньора си. Двамата заедно се изправиха, обърнаха се и тръгнаха право към укритието на Сам и Реми.
Сам почувства ръката на Реми върху рамото си и я стисна за успокоение.
Ривера и партньорът му продължаваха да напредват към тях. Сега бяха на по-малко от десет метра.
Седем метра.
Три метра.
Спряха, огледаха се наляво и надясно, а лъчите на фенерите им играеха между дънерите и клоните около Сам и Реми. Изпращяха съчки. Ривера пошепна нещо на партньора си.
Сам и Реми почувстваха как дънерът над главите им потъна с няколко сантиметра. В пролуката зърнаха върховете на чифт обувки и лъч от фенерче.
Минаха пет дълги секунди.
Фенерчето цъкна и изгасна. Направиха крачка назад, а Ривера слезе от дънера. Стъпките им бавно се отдалечиха.
Сам преброи до сто, после внимателно вдигна глава, за да надникне през пролуката. Силуетите на двамата мъже, очертани от светлините на фенерите им, вече бяха на края на горичката и се движеха на юг към пясъка. Сам ги наблюдава една минута и се обърна, долепяйки уста до ухото на Реми.
— Отдалечават се. Може обаче да се върнат да проверят, така че оставаме тук.
Не помръднаха още двайсет минути, притиснати плътно към дъното на долчинката, докато най-сетне чуха ръмженето на катера.
— Още съвсем малко — прошепна Сам. След пет минути се измъкна изпод дънера. — Ще огледам наоколо.
Излезе от долчинката и изчезна. Десет минути по-късно се върна и помогна на Реми да се изправи.
Тя въздъхна дълбоко.
— Дано тази камбана да си струва.
— Още няколко часа и сме си у дома на свобода.
Думата на Ед Мичъл и самият той определено си тежаха на мястото. Точно когато слънчевите лъчи надникнаха през дърветата, долетя грохотът на хеликоптерна перка. За всеки случай Сам и Реми се скриха отново в долчинката, като от време навреме хвърляха по някой поглед оттам. От запад приближаваше жълто-бял хеликоптер „Бел“, който прелетя над брега и сви навътре към сушата, следвайки реката. Когато стигна до пясъчния нанос, вратата на пилота се отвори. След миг над земята се заиздига син дим.
Сам и Реми изскочиха от дупката и се изправиха.
— Готова ли си да се прибираме у дома? — попита Сам. Реми поклати глава и той се засмя. — Да. Извинявай. Горещ душ и закуска.
Час по-късно кацнаха на самолетната писта на Рас Кутани. Сандъкът с камбаната беше здраво закрепен в хеликоптера. Мичъл отиде да вземе колата си, за да се върне в Дар ес Салаам, а Реми се обади по сателитния телефон на Селма.
— Къде бяхте? — попита тя. — Откога седя на телефона!
— Искаш да кажеш, че си се притеснявала за нас ли?
— Да. Обяснете ми, моля.
Сам набързо й разказа за последните няколко дни, като завърши с това, че сега камбаната е у тях. Селма въздъхна.
— Ще ми се да можех със сигурност да кажа, че не сте си изгубили времето.
— Какво имаш предвид?
— Вчера получихме първата пратка от музея на Мортън. Измежду всички дреболии открихме един дневник — по-точно, дневникът на Блейлок.
— Това е добра новина — каза Реми, после предпазливо добави: — Нали?