— Щеше да бъде, ако не бях толкова сигурна, че Уинстън Лойд Блейлок, Мбого на Багамойо, е бил клинично луд.
Глава 22
Голдфиш Пойнт, Ла Хоя, Калифорния
Изтощени до крайност и нетърпеливи да се захванат за работа, веднага щом се приберат у дома, Сам и Реми прекараха по-голямата част от полетите си в сън и ядене, опитвайки се да не мислят какво им бе казала Селма за Уинстън Блейлок. Главната им изследователка не беше склонна да хиперболизира, така че и двамата приеха много сериозно подозрението й. Ако се окажеше вярно, щеше да хвърли голяма сянка на съмнение върху усилията им да си върнат камбаната на „Шенандоа“. Разбира се, макар камбаната безспорно да имаше историческа стойност, загадъчният надпис от вътрешната й страна и вманиачаването на Блейлок по кораба (независимо дали под името „Офелия“, „Шенандоа“ или „Ел Маджиди“) им подсказваха, че тук има по-дълбока загадка. Загадка, накарала Ицли Ривера, а може би и някой представител на мексиканското правителство, да убият деветима туристи.
Точно както бяха обещали, Пийт Джефкоут и Уенди Корден ги чакаха в салона за получаване на багаж. Пийт взе ръчните им чанти.
— Изглеждате уморени.
— Да бяхте ни видели преди осемнайсет часа и няколко часови пояса — отвърна Сам.
— Какво е станало? — попита Уенди, като посочи подутата скула на Сам и превързания му пръст. Макар последният вече да беше грижливо залепен с анкерпласт, раната на скулата му беше грапава от моментното лепило, за което Ед Мичъл се кълнеше, че е по-добро от шевовете.
— Прегорих една манджа и Реми ми се ядоса — рече Сам.
Жена му му го върна, като го ощипа по ръката.
— Момчешка му работа, това стана — обърна се тя към Уенди.
— Радваме се, че сте си у дома — каза Пийт. — Селма вече си скубеше косите. Не й казвайте, че съм я издал.
Лентата на конвейера се завъртя и Пийт отиде да вземе багажа им.
— Някакви новини за камбаната? — попита Сам.
— Пътува насам — отвърна Уенди. — Сигурно вече да е по средата на Атлантическия океан. С малко късмет би трябвало да пристигне вдругиден.
— Ще ни светнеш ли защо Селма мисли, че Блейлок не е бил с всичкия си?
Уенди поклати глава.
— От три дни се опитва да сглоби пъзела. Ще оставя тя да ви обясни.
Домът на Сам и Реми, едновременно с това и тяхната основна база, представляваше четириетажна къща в испански стил с обща площ от хиляда и сто квадратни метра, с високи тавани с греди от кленово дърво и достатъчно прозорци, за да трябва да купуват препарати за миене на стъкло в четирийсетлитрови разфасовки.
На най-горния етаж беше разположен апартаментът на Сам и Реми, а под него — четири апартамента за гости, дневна, трапезария и кухня с голям хол, издаден над скалите. На втория етаж се намираше спортният салон с различни тренажори, сауна, басейн с насрещно течение и стотина квадрата твърд дървен под, на който Реми тренираше фехтовка, а Сам — джудо.
Приземният етаж предлагаше сто и осемдесет квадрата офис пространство за Сам и Реми и допълнителна работна площ за Селма. Там имаше три работни станции „Мак Про“, допълнени с трийсетинчови екрани и два трийсет и два инчови LCD телевизора, закачени на стената. На източната стена се намираше гордостта и радостта на Селма: петметровият, хиляда и осемстотин литров соленоводен аквариум с разноцветни рибки, чиито латински имена тя знаеше наизуст.
Другата любов на Селма, към която изпитваше не по-малка страст, беше чаят. Един цял шкаф в работната й зала беше посветен на запасите й, сред които имаше рядък хибрид, наречен Фубсеринг османтус, на който според Сам и Реми тя дължеше неизчерпаемата си енергия.
Външният вид на Селма беше еклектичен до крайност: късо подстригана коса като от шейсетте, очила с рогови рамки и верижка за врата, а вечната й униформа се състоеше от панталони в цвят каки, маратонки и шарена тениска.
Що се отнася до Сам и Реми, Селма можеше да си бъде ексцентрична, колкото си иска. Но когато станеше дума за логистика, проучване и издирване на източници, никой не можеше да й се опре.
Сам и Реми влязоха в работната зала и завариха Селма облегната на аквариума — записваше нещо в бележник. Тя се обърна и като ги видя, вдигна пръст, приключи, каквото имаше за писане, и остави бележника.
— Една Centropyge loricula изглежда болна. — Като видя озадачените им физиономии, преведе: — Огнената ангелска риба.