— Една от любимите ми — каза Реми.
Селма кимна сериозно.
— Добре дошли у дома, мистър и мисис Фарго.
Сам и Реми отдавна се бяха отказали да я убеждават да им говори на „ти“.
— Хубаво е да се прибереш вкъщи — отвърна Сам.
Селма се приближи до дългата кленова маса в средата на стаята и седна. Сам и Реми се настаниха на столовете срещу нея. По продължението на масата лежеше масивният бастун на Блейлок.
— Добре изглеждате — отбеляза Селма.
— Пийт и Уенди бяха на друго мнение.
— Сравнявам състоянието ви с това, което си представях през последните няколко дни. Всичко е относително.
— Много си права — съгласи се Реми. — Изплюй камъчето.
Селма сви устни.
— Не обичам да ви предоставям непълна информация.
— Това, което ти наричаш непълна информация, ние наричаме загадка, а знаеш, че обожаваме загадките — отвърна Сам.
— Тогава значи това, което ще ви кажа, много ще ви хареса. Първо малко предистория. Заедно с Пийт и Уенди направихме дисекция, показалец и бележки към биографията на Блейлок от Мортън. Ще я намерите в pdf формат на сървъра, ако искате да я прочетете, но засега ще ви разкажа кратката версия.
Селма отвори една папка и зачете:
— Блейлок пристигнал в Багамойо през месец март 1872 година само с дрехите на гърба си, няколко сребърни предмета, пушка „Хенри“ .44-ти калибър, забоден в ботуша нож боуи, достатъчно голям да съсече баобаб, и къс меч, препасан на хълбока.
— Явно Мортън има творческа жилка — каза Реми и погледна към Сам. — Помниш ли историята на убитата британска туристка?
— Силви Радфорд.
— А помниш ли какво беше намерила тя при гмурканията си?
— Меч — усмихна се Сам. — Доста смело предположение, но не е изключено нейната находка някога да е принадлежала на Блейлок. Можеш ли…
Селма вече драскаше в тефтера си.
— Ще видя какво мога да открия.
— Къс меч и нож боуи лесно може да се объркат. Може и Мортън да е сгрешил. Извинявай, Селма, продължавай нататък.
— Блейлок очевидно хвърлил в ужас местните. Не само че бил с трийсет сантиметра по-висок и по-широк от всички, но и рядко се усмихвал. През първата му нощ в Багамойо се събрали половин дузина главорези и решили да разделят чужденеца от парите му. Двама от тях загинали, останалите имали нужда от медицинска помощ.
— Застрелял ги? — предположи Сам.
— Не. Ни веднъж не вдигнал нито пушката, нито ножа и меча. Бил се с голи ръце. След този случай никой повече не го безпокоил.
— Което вероятно е била идеята. Да докараш шестима мъже до такова състояние, при това невъоръжен, определено прави впечатление.
— Така е. След седмица бил нает за телохранител на богат ирландец на сафари, след месец бил започнал собствен бизнес като водач. Колкото добър бил с ръцете си, още по-добър бил с пушката. Другите европейски водачи и ловци използвали голямокалибрени пушки, а Блейлок успявал да свали тичащ бивол мбого с един изстрел на „Хенри“.
Около два месеца след пристигането си се заразил с малария и прекарал шест седмици на легло, като едва не се споминал. До оздравяването му за него се грижили двете му наложници — масайки, които работели в Багамойо. Макар Мортън да не го казва, срещата на Блейлок със смъртта като че ли оставила някакви следи… в душевното му здраве.
След това преживяване Блейлок изчезвал за месеци наред, като казвал, че отива на „експедиции в търсене на видения“. Живеел с двете си любовници, търсел мините на цар Соломон и Тимбукту, копаел вкаменелости в пролома Олдувай, изследвал пътя на Манса Муса с надеждата да намери златния му жезъл… Според един анекдот тъкмо Блейлок първи открил Дейвид Ливингстън. Мортън разказва, че Блейлок пратил човек в Багамойо да уведоми Хенри Мортън Станли, а скоро след това се състоял знаменитият момент: „Доктор Ливингстън, предполагам“ край езерото Танганайка.
— Значи, ако вярваме на Мортън, Уинстън Лойд Блейлок е бил Индиана Джоунс на деветнайсети век — вметна Реми.
Сам се усмихна.
— Ловец, изследовател, герой, мистик, Казанова и непобедим спасител в едно. Но всичко това разбираме от биографията на Мортън, нали така?
— Точно така.
— Между другото, можем ли да приемем, че Мортън е кръстен на другия Мортън, Хенри Мортън Станли?
— Абсолютно. Според родословното дърво в края на книгата всички преки наследници на Блейлок са кръстени по един или друг начин на Африка — места, исторически факти и образи…