— Да, господин президент.
Глава 23
Библиотеката на Конгреса, Вашингтон, Окръг Колумбия
Първата им следа към живота на Уинстън Блейлок преди да пристигне в Африка, се появи под формата на старата приятелка на Селма, Джулиан Северсън, която след напускането на Селма ръководеше Отдела за специални сбирки на Библиотеката на Конгреса.
Северсън посрещна Сам и Реми пред Сградата на Джеферсън, на входа за учени откъм Втора улица. Другите две здания на библиотеката — Адамс и Медисън, се намираха съответно на изток и юг.
След като си стиснаха ръцете, Северсън каза:
— За мен е удоволствие да ви посрещна тук, мистър и мисис Фарго…
— Сам и Реми — прекъсна я Реми.
— Чудесно. Аз съм Джулиан. Почитател съм ви от много време. Вероятно не го знаете, но вашите приключения често запалват интерес към историята, особено у децата.
— Благодаря, Джулиан — отвърна Сам.
Тя им подаде два ламинирани баджа, които закачиха на шиите си.
— Читателски карти — обясни тя, като сви рамене и се усмихна. — Част от Програмата ни за сигурност. След Единайсети септември протоколите станаха много по-строги.
— Разбираме.
— Последвайте ме, ако обичате… Докато сте тук, лично ще ви помагам…
— Много мило от ваша страна, но не бихме желали да отнемаме от времето ви.
— Глупости. Библиотеката се управлява от само себе си. Асистентът ми ще се справи с всичко, което изникне. — Северсън тръгна по мраморните стълби, а Сам и Реми вървяха след нея. — Какво знаете за библиотеката?
— Идвали сме няколко пъти, но никога като учени, колкото и да не ви се вярва.
Обиколката сама по себе си спираше дъха и Сам и Реми добре го знаеха. Най-старата федерална институция в страната била създадена през 1800 година. Помещавала се в Капитолия до 1814-а, когато британските войници опожарили сградата, унищожавайки три хиляди тома. Година по-късно Конгресът гласувал възстановяването на Библиотеката и закупил личната колекция на Томас Джеферсън от шест хиляди книги.
От тогава насам сбирката на библиотеката беше значително нараснала: трийсет и три милиона книги и печатни материали, три милиона записа, дванайсет милиона и петстотин хиляди фотографии, пет милиона и триста хиляди карти, шест милиона нотни творби, шейсет и три милиона ръкописа на петстотин езика: общо сто четирийсет и пет милиона произведения на рафтове с дължина хиляда и двеста километра.
— Прилича повече на катедрала, отколкото на библиотека — отбеляза Реми. — Архитектурата е…
— Буди благоговение, нали? — отвърна Северсън.
— Именно. Мраморните подове и колони, арките, високите тавани, произведенията на изкуството…
Северсън се усмихна.
— Селма, мисля, веднъж нарече това място „отчасти катедрала, отчасти музей, отчасти галерия, с щипка библиотека в добавка“. Струва ми се, че стремежът към великолепие е бил основна черта на Конгреса през 1815-а. След като британците унищожили всичко, при реконструкцията вероятно е царял дух на „ще им покажем ние“.
— По-голямо, по-добро, по-показно. Архитектурно вирене на носа, ако щете — каза Реми.
Северсън се засмя.
— В Главната читалня ли отиваме? — попита Сам.
— Не, отиваме на втория етаж — Редки книги и специални сбирки. В Главната читалня има ученическо посещение и днес ще бъде малко шумничко там.
Стигнаха до врата с номер 239 и влязоха през нея.
— Ако искате, седнете на масата, а аз ще подготвя компютъра. Въпреки че през последните години каталогът ни стана много по-лесен за ползване, ще бъде по-удобно аз да подготвя нещата. Така, Селма ми изпрати част от документите и ми разказа малко от предисторията: Уинстън Лойд Блейлок, съпруга на име Офелия, смята се, че до март 1872 година е живял в Съединените щати. Нещо друго?
— Разполагаме с приблизително физическо описание — каза Реми.
— Всичко може да бъде от помощ.
— Висок метър деветдесет и нещо, около сто и десет килограма.
— Носел е и пушка „Хенри“ 44-и калибър — добави Сам. — Доколкото разбирам, не са се срещали често.
— Със сигурност не толкова, колкото „Уинчестър“, „Ремингтън“ или „Спрингфийлд“. „Хенри“ не са били на стандартно въоръжение по време на Гражданската война, но много войници са си ги купували със собствени средства. Иначе правителството ги раздавало на скаути, щурмови отряди и формированията на Специалните сили. Войниците на Конфедерацията ненавиждали „Хенри“. Събирала шестнайсет патрона, а опитен стрелец можел да изстреля двайсет и осем в минута. По онова време е била като лека картечница. Знаете ли дали Блейлок е умеел да борави добре с нея?