Выбрать главу

— Според източника ни е нямал равен.

Северсън кимна. Започна да пише. Следващите пет минути минаха в пълна тишина, с изключение на тракането по клавиатурата и откъслечни думи като „Интересно“ и „Забележително“, които Северсън мърмореше под носа си. Накрая вдигна очи.

— Имам един документ за служба тук, копие от Националния архив. По-точно, от два източника: Общ архив за военна служба и Публикации М594 и М861, които се отнасят до „Служба във военните единици на доброволните организации на Съюза“ за Съюза и Конфедерацията.

— А споменават ли за Блейлок?

— Излязоха петдесет и девет резултата. След като Блейлок е носел „Хенри“, нека започнем от Съюза. — Северсън отново затрака по клавиатурата. — Проблемът е, че в много от документите се посочват само фамилното име и инициалите на първото и второто. Виждам няколко „У. Блейлок“ и двама „У. Л. Блейлок“. За първия е налице и медицинска справка. Вашият Блейлок бил ли е раняван?

— Не знаем.

Северсън се усмихна и почукна по екрана, явно развълнувана от откритото.

— Десен крак ампутиран в полева болница по време на битката при Антиетам. Предполагам, че можем да го извадим от строя. Ох, извинете, това прозвуча малко мрачно.

— Няма нищо — отвърна Сам. — Селма също изпитва голяма радост от проучването. Свикнали сме.

— Добре, друг резултат. Това е интересно. Този Блейлок е бил демобилизиран от Съюзническата армия през септември 1863 година, но не е посочена причина. Не е бил преместен или ранен. Просто демобилизиран.

— Какво означава това? — попита Реми.

— Не знам точно. Да видя дали ще намеря нещо повече за него.

След петнайсет минути Северсън отново вдигна очи от компютъра.

— Намерих го! Пълно досие на военната служба. Това може да се окаже вашият човек: Уилям Линд Блейлок.

— Много близко — съгласи се Сам, — подозрително близко.

— Физическото описание също е много сходно: ръст сто деветдесет и три сантиметра, тегло деветдесет и пет килограма.

— Спокойно може да е наддал петнайсетина килограма след уволнението — отбеляза Реми.

— Липсват някои части от досието — намръщи се Северсън. — Налице са всички подробности от обучението, задачите, повишенията, акциите, в които е участвал, оценките… но след 1862 година работата му е описана като „помощна служба“.

— Звучи като Джеймс Бонд — каза Реми.

— Не си далеч от истината — отвърна Северсън. — Когато става въпрос за документи от епохата на Гражданската война, терминът „помощна служба“ обикновено е свързан с партизанските отряди — това, което днес наричаме Специални части.

— Като „Лоудън Рейнджърс“, „Кандрилс Рейдърс“, „Канзас Джейхокърс“ — допълни Сам.

— Именно — кимна Северсън. — А като прибавим загадъчната демобилизация от Съюзническата армия през 1863 година, ми се струва, че си имаме работа с войник, превърнал се в шпионин.

Северсън остана на компютъра през целия следобед — пишеше, водеше си бележки, от време на време споделяше напредъка си със Сам и Реми. В четири часа тя спря и погледна часовника си.

— Олеле, времето лети. Скоро трябва да затваряме. Няма защо да стоите тук. Защо не се върнете в хотела си и да вечеряте? Ще ви се обадя, ако открия нещо. Тоест, когато открия нещо.

— Моля те, Джулиан, ти също се прибирай — каза Реми. — Убедена съм, че си имаш други планове.

— Нямам. Съквартирантката ми ще нахрани котката, а аз ще хапна тук.

— Не можем…

— Шегувате ли се? За мен това е като „Дисни Уърлд“.

— Звучи ми познато — усмихна се Реми. — Сигурна ли си, че със Селма не сте роднини?

— Членуваме в тайно общество: „Библиотекари без граници“. Вие двамата си вървете и ме оставете да си свърша работата. Ще ви се обадя.

Както всеки път във Вашингтон, Сам и Реми отседнаха в апартамента на „Робърт Милс“ в хотел „Монако“. Двайсет минути след като си тръгнаха от Библиотеката на Конгреса, таксито им спря пред покритите с червен килим стъпала на хотела. Портиерът отвори вратата на колата им и двамата слязоха.

Хотел „Монако“, някога Сграда на Американските пощи, а сега регистриран като Национална историческа забележителност, се намираше в Пен Куортър — квартал от деветнайсети век, недалеч от паркът Мол, музея на американското изкуство Смитсониън, Сградата на Хувър, Мемориала на военноморските сили и достатъчно петзвездни ресторанти, за да пленят и най-претенциозния гастроном за години напред.