— Добре дошли, мистър и мисис Фарго — поздрави ги портиерът, заобиколи и взе куфарите им от багажника. — Веднага ще качим багажа ви. Заповядайте вътре. Сигурен съм, че пиколото ви очаква.
Десет минути по-късно вече бяха в апартамента си. Все още уморени от африканската си одисея, двамата дремнаха за час, после се изкъпаха, облякоха се за вечеря и излязоха. На ъгъла с Осма улица имаше портал, зад който се намираше ресторантът на хотел „Монако“ — „Пост Модерн Брасери“.
След бърз поглед на винената листа и менюто, те се спряха на бутилка „Домен дьо ла Кийя Мускаде“ от 2007-а — пикантно, свежо вино от долината на Лоара, салата от рукола с босилек, мента и пармезан и миди на пара със сос от бяло вино, шафран, горчица и чесън. Този избор също им беше нещо като традиция.
Реми отпи от виното. Затвори очи и въздъхна.
— Трябва да ти призная нещо, Сам. Обожавам приключенията, но не бих се отказала и от хубавата храна и топлото легло с чисти чаршафи.
— Изобщо няма да споря.
Айфонът на Реми иззвъня. Тя погледна екрана и го остави.
— Селма. Открила е още един ацтекски символ в дневника на Блейлок.
Преди да заминат за Вашингтон, помолиха асистентката си да се съсредоточи върху всичко, което макар и бегло наподобява йероглифа Микуитцли. За справка Реми й беше свалила от Интернет изображение с висока разделителна способност на двайсет и четиритонния ацтекски календар — Слънчевият камък, изложен в Националния музей по антропология в Мексико Сити.
— До тук стават четири символа — каза Реми.
— А някаква връзка, модел, коментари около символите?
— Не. Казва, че са изолирани.
— По някое време ще се наложи да ме пообразоваш за всичко, свързано с ацтеките.
— Ще се опитам. Не са много древните народи с толкова сложна история и култура. След цял семестър имах усещането, че едва съм разчовъркала повърхността. Всеки символ има множество значения, а всеки бог — различни въплъщения. На всичко отгоре повечето исторически сведения са пречупени през погледа на испанците.
— Победителите пишат историята.
— За съжаление е факт.
Сам отпи от виното.
— Спокойно можем да предположим, че Ривера и човекът, за когото работи, са обсебени от личността на Блейлок, въпреки пропастта от сто и четирийсет години помежду им. Не ме питай обаче как. Просто ацтекският елемент не може да бъде съвпадение. Или сме твърде близо до гората, за да видим дърветата?
— Не мисля, Сам. Това е единственият общ знаменател, който свързва Блейлок, кораба, камбаната и Ривера. Въпросът е къде е мястото на кораба и камбаната във всичко това? Келнерът донесе салатите им.
— Все още не знаем кое е привлякло интереса на Ривера към „Шенандоа“ — каза Сам. — По дяволите, дори не знаем дали говорим за „Шенандоа“. Като изключим „Офелия“, което си е измислица на Блейлок, корабът има още две имена: „Кралят на морето“ и „Ел Маджиди“. Въпросът не е само какво, но и кога.
— Ами ако са попаднали на нещо, свързано с Блейлок — може би друг дневник или писма? И още по-зле: ако Селма е права и маларията наистина е разклатила душевното здраве на Блейлок и брътвежите в дневника са чиста проба плод на въображението?
— С други думи, спокойно можем да сме тръгнали за зелен хайвер.
За десерт си разделиха пудинг с ягоди и ревен и завършиха вечерята с безкофеиново етиопско кафе. Върнаха се в стаята си малко преди девет. Телефонният секретар мигаше.
— Знаех си, че сме забравили нещо — каза Реми. — Не дадохме мобилните си номера на Джулиан.
Сам набра номера на хотелската система за гласова поща и включи високоговорителя. „Сам, Реми, обажда се Джулиан. Часът е към осем и половина. Ще продължа да работя вкъщи, но утре в шест сутринта отново ще бъда в библиотеката. Елате около осем. Мисля, че открих нещо.“
Глава 24
Библиотеката на Конгреса
На другата сутрин в седем и четирийсет и пет бяха на входа за учени, където ги посрещна човек от охраната и провери документите им, а после ги съпроводи до Залата за специални сбирки на втория етаж. Отвориха вратата и намериха Джулиан Северсън, седнала пред компютъра, положила глава на бюрото. Носеше същите дрехи като предишния ден.