Когато вратата се затвори, тя вдигна стреснато глава и се огледа. Видя ги, премигна бързо няколко пъти и се усмихна:
— Добро утро!
— Джулиан, не ми казвай, че изобщо не си се прибирала.
— Имах желание, но следите излизаха една след друга… знаете как става.
— Знаем. Ако това ще помогне, носим черно кафе от „Старбъкс“, хлебчета и крема сирене — каза Сам и й подаде кутията. Очите на Северсън се разшириха от удивление.
След като погълна половината кафе и по-голямата част от едно хлебче, Северсън избърса устни, прокара пръсти през косата си и се присъедини към Сам и Реми на работната маса.
— Така е по-добре — каза тя, — благодаря.
До нея стоеше папка, пълна с разпечатки, и жълт бележник, натъпкан със записки.
— Преди да приключим, естествено, ще ви разпечатам всичко, така че сега ще ви разкажа само най-важното. Добрата новина е, че всичко, което открих, отдавна е разсекретено и достъпно. Цяла нощ съединявах точки, като сверявах лични архиви, университетски сбирки, документи на Военния и Военноморския департамент, архиви на Тайните служби, документални книги и периодични издания… каквото ви хрумне, всичко съм проверила.
— Имаш цялото ни внимание — увери я Сам.
— Нека първо ви покажа снимка на моя Блейлок. Кажете ми дали прилича на вашия.
Тя извади една снимка от папката и я плъзна по масата. Реми зареди сканираната снимка на Блейлок от музея в Багамойо на айфона си. На снимката на Северсън се виждаше висок, широкоплещест мъж, около двайсетинагодишен, с офицерска униформа на Съюзническата армия. Сам и Реми сравниха двете изображения.
— Той е — каза Сам. — На нашата снимка е малко по-стар, побелял и възмъжал, но е същият човек.
Северсън кимна и си взе обратно снимката.
— Мъжът, когото вие познавате като Уинстън Лойд Блейлок, всъщност се е казвал Уилям Линд Блейлок. Роден в Бостън през 1839 година, завършил „Харвард“ две години предсрочно на деветнайсет със степен по математика и по-точно, топология.
— Какво означава това? — попита Реми.
— Пространствена математика — обясни Сам, — кривини на повърхности, деформирани зони. Добър пример е Мьобиусовата крива.
— Нищо чудно тогава, че е имал афинитет към спиралата на Фибоначи. Извинявай, Джулиан, продължавай.
— Месец след завършването му бил нает от Военния департамент.
— Като криптолог? — предположи Реми.
— Именно. По всичко личи, че Блейлок е бил гений. Истински феномен.
Сам и Реми се спогледаха. С всички препратки към редицата на Фибоначи и златната спирала в дневника на Блейлок, започнаха да се чудят дали в този дневник няма нещо повече от това, което вижда окото: или по-точно, скрити послания или кодове. С годините бяха научили много за хората, които крият и търсят съкровища, но един от уроците изпъкваше: хората полагат огромни усилия да скрият манията си от любопитни очи. Ако това беше вярно и за Блейлок, той най-вероятно би използвал метода, който познава най-добре: математиката и топологията.
— Няколко дни след нападението на форт Съмтър през април 1861 година Блейлок напуснал работата си и постъпил в армията на Съюза. От школата за обучение излязъл като младши лейтенант и веднага бил хвърлен в бой. През юли и август участвал в няколко битки: при Рик Маунтин, Карикс Форд, Първата битка при Бул Рън. Явно се справил много по-добре от средностатистическия вундеркинд-математик. Бил повишен в старши лейтенант и спечелил куп медали за храброст. Следващата пролет, през 1862 година, бил преместен в „Лоудън Рейнджърс“ под ръководството на Самюел Мийнс, който от своя страна действал под преките нареждания на Военния секретар Едуин Стантън. Както вече спомена Сам, „Лоудън Рейнджърс“ били еквивалентът на днешните специални части. Работели в малки отряди, зад вражеската линия, като осъществявали набези, саботажи и разузнавателни мисии. Корави мъже. Малко преди Рейнджърите да бъдат абсорбирани в редовните армейски отряди, секретарят Стантън привлякъл Блейлок и неколцина други към Тайните служби. Няколко месеца по-късно Блейлок се появил в Ливърпул, Англия, под името Уинстън Лойд Блейлок, където работел под прикритие за човек на име Томас Хейнс Дъдли.
— Шефът на шпионската служба на Линкълн — каза Сам.
— Знаете го значи? — изненада се Северсън.
— Чел съм книги, в които се споменава. Доколкото си спомням, е бил квакер. Консул на Съединените щати в Ливърпул. Управлявал шпионската мрежа на Тайните служби в Обединеното кралство.