— Това може да е мястото, на което султанът е зарязал прекръстения кораб „Ел Маджиди“ — отвърна Реми.
— Съгласен.
— Има и още — продължи Северсън. — Няколко дни по-късно в друго писмо Белкнап и Робизън насърчават Уайтли да се свърже с „нашия приятел квакера“ — Томас Хейнс Дъдли, предполагам — и да го попитат дали разполага с агенти, които биха могли да проучат „въпросния съд“. Уайтли отговаря шест седмици по-късно. Според „източниците на квакера“ въпросният съд е бил забелязан, но не на мястото си на домуване, а в Дар ес Салаам, „напълно готов за плаване, с гориво и боеприпаси, екипиран с опитни белокожи моряци“.
Сам и Реми замълчаха. След десет секунди Сам каза:
— Може и да си въобразявам, но според мен „апостолите“ на капитан Уодъл са подготвяли „Шенандоа“ за война.
— Още не сте чули най-интересното. В същото писмо Уайтли информира Белкнап и Робизън, че е наредил на квакера — Дъдли — да изпрати най-добрия си човек да разузнае положението в Дар ес Салаам.
— А ние знаем кого Дъдли е смятал за най-добрия си агент — Блейлок.
— Който пристига в Багамойо няколко месеца след това — допълни Реми.
— Звучи логично, но сама го каза, Джулиан: засега всичко се крепи на косвени улики.
— Не съм приключила с прегледа на писмата, но мисля, че знам кой може да ни помогне. Какво ще кажете за една разходка до Джорджия?
Глава 25
Савана, Джорджия
След като изслушаха докрай информацията на Джулиан Северсън и разбраха кой според нея би могъл да им помогне да разнищят следващата част от историята на Блейлок, Сам и Реми запазиха места за полет рано следобед. Малко преди три кацнаха в Савана.
Докато Сам уговаряше подробностите около автомобила под наем на гишето на „Херц“, Реми провери гласовата си поща. Сам се приближи до нея с ключовете в ръка.
— Селма е получила камбаната тази сутрин — осведоми го Реми.
Сам се усмихна и въздъхна с преувеличено облекчение.
— Трябва да призная, че след всичко, което преживяхме, за да се сдобием с нея, си представях как пада от самолета право в океана.
— И аз. Но Селма каза, че е в чудесно състояние. Обадила се е на Добо и той ще отиде да я вземе.
Александру Добо, който предпочиташе хората да го наричат само по фамилия, беше сърфист и плажен лентяй на пълен работен ден, реставратор в свободното си време и човекът, към когото се обръщаха за неща извън своята компетентност.
Като бивш шеф на катедрата по архитектура, реставрация и консервация на румънския университет „Овидиус“ и водещ консултант на Музея на румънските военноморски сили в Констанца и Националния исторически и археологически музей, Добо все още не бе попадал на артефакт, който да не може да реставрира.
Самата Селма беше родена и израснала в съседката на Румъния, Унгария, и двамата с Добо обичаха да си спомнят и да се карат за „старата родина“.
— Каза, че той щял да работи цяла нощ върху нея — добави Реми.
— Какво, вълните не стават за каране ли?
— Ужасни били.
— Как върви работата върху дневника?
— Каза само, че още го анализират. На езика на Селма това означаваше бавен, но сигурен напредък, който можеха да застрашат, ако я тормозят с въпроси.
— Освен това спомена спиралата и редицата на Фибоначи. Откриват ги на много места. Като мантра. Интересен човек е бил този Блейлок.
Сам подрънка с ключовете и рече:
— Да тръгваме.
— Какво взе?
— „Кадилак Ескалейд“.
— Сам…
— Хибрид.
— Добре.
За Сам и Реми Савана въплъщаваше южняшкия чар и история, които се усещаха навсякъде по уличките с дъбове и испански мъх; по площадите с цъфнали череши и около обгрижваните паметници; под формата на хортензии и орлови нокти, чиито цветове преливаха от балконите и по каменните стени; по фасадите на плантаторските къщи с гръцки колони и просторните неокласически имения. Дори жуженето на цикадите беше част от обаянието на Савана. Именно заради любовта си към това място без никакви въпроси приеха идеята на Северсън. Когато все пак се опитаха да изкопчат нещо повече от нея, тя само се усмихна и каза: „Мисля, че там ще откриете нещо познато“.
Въпреки жегата държаха прозорците на кадилака спуснати, за да се наслаждават на гледката. С ръка върху веещата се на вятъра плажна шапка, Реми попита: