— Казах на Джулиан, че може да са близнаци, въпреки различния метод. Абсолютно еднакви са, включително и надписът.
— „Офелия“.
— За съжаление, не знаем много за нея.
— Моля?
— Прощавайте. Виждате ли, Уилям Линд Блейлок е мой пра-пра-пра — не знам колко точно „пра“ трябва да бъдат, но е мой чичо.
Мис Синтия се усмихна сладко и отпи глътка чай.
Сам и Реми се спогледаха. Реми сви устни и се замисли:
— Значи и вие сте Блейлок?
— О, не, не. Аз съм Ашуърт, като Офелия, преди да се омъжи за Уилям. След като леля Офелия била убита, моята пра-пра-прабаба Констанс продължила да поддържа контакт с Уилям. Разбира се, отношенията им никога не са преминали в нещо повече от приятелство, макар да подозирам, че е имало известно привличане. Той й е писал много често, като кореспонденцията им започнала няколко месеца, след като се прибрал от Англия, и продължила чак до края. Около 1883 година, мисля.
— Чак до края — повтори Сам. — Имате предвид смъртта му?
— О, не зная. Всъщност никой не знае какво е станало с него. Говоря просто за писмото, което изпратил на баба Констанс. — Очите на мис Синтия грейнаха. — Боже, та те са десетки, с чудни пощенски марки и печати откъде ли не. Бил е голям образ. Винаги на някакво приключение или експедиция. Доколкото разбирам, баба Констанс се е тревожела, че е малко чалнат. Приемала всичките му истории като фантасмагории.
— Споменахте за писма — каза Реми. — Дали още ги…
— Ама разбира се! В мазето са. Искате ли да ги видите?
Последваха я, и след като минаха през кухнята, слязоха по тесните стълби близо до задната врата. Мазето беше тъмно и влажно, с груби каменни стени и напукан бетонен под. Мис Синтия напипа ключа за лампата, оглеждайки се на светлината, която се процеждаше от стълбището. Насред мазето светна шейсетватова крушка. Покрай стените и навсякъде по пода бяха наредени кашони с всякакви размери и форми.
— Виждате ли трите кутии за обувки ей там? До кутията за коледни елхи?
— Да.
— Това са те.
Когато се върнаха в гостната, Сам и Реми отвориха кутиите и с облекчение установиха, че всички писма бяха разделени и прибрани в найлонови пликчета с цип.
— Мис Синтия, вие сте нашият герой — възторгна се Реми.
— Глупости. Имам обаче едно условие — каза тя строго. — Слушате ли ме?
— Да, госпожо — отвърна Сам.
— Да ги пазите и да ми ги върнете, когато приключите с тях.
— Не разбирам — каза Реми, — да не би да ни позволявате да…
— Разбира се. Джулиан каза, че сте почтени хора. Обясни ми, че се опитвате да разберете какво е станало с чичо Блейлок в Африка или където там е бил. Това е загадка за семейството ни от сто двайсет и седем години. Хубаво би било да я разгадаем. Аз съм твърде стара за такива приключения, но поне мога да го науча от вас. Стига да ми обещаете да се върнете и всичко да ми разкажете.
— Обещаваме — каза Сам.
Глава 26
Ла Хоя, Калифорния
— Пийт, Уенди, отнесете тези неща в архива и набързо им направете оценка — каза Селма, като плъзна кутиите по масата.
Асистентите й ги взеха и изчезнаха зад вратата.
Сам и Реми, понеже не знаеха в какво състояние се намираха писмата на Блейлок, бяха устояли на изкушението да ги отворят, преди да се приберат у дома.
— Пътуването явно е било плодотворно — отбеляза Селма.
— Приятелката ти Джулиан е уникална — каза Реми.
— Нищо ново не ми казвате. Ако някога ме блъсне автобус, първата ви мисъл трябва да бъде да вземете нея.
— Преди да сме се обадили на 911? — пошегува се Сам.
— Забавен човек сте, мистър Фарго. Тази жена, Ашуърт… искрена ли изглеждаше?
— Да — потвърди Реми. — С помощта на дневника на Блейлок и биографията на Мортън трябва да можем да докажем дали писмата са автентични.
Селма кимна.
— Докато Пийт и Уенди работят по тях, искате ли да ви покажа докъде стигнахме с дневника?
— Нямаме търпение.
Тримата седнаха на работния плот с лице към най-близкия течнокристален дисплей. Селма хвана мишката и влезе в сървъра. Намери файла, който търсеше, и щракна два пъти върху него. Той изпълни целия екран.
— Еха — промърмори Сам, — това се казва неспокоен ум. Гений или луд.
— Или фантазьор — каза Реми. — Блейлок обаче не ми прилича на такъв. Той е бил характер тип А, отпреди да измислят термина.
— Тази страница дава доста добра представа — отбеляза Селма. — На някои има само текст, но повечето са смесица от бележки и рисунки — някои от тях без, други вероятно с шаблони или чертожни инструменти.