— Това в горния ляв край определено е ръчно нарисувана карта — посочи Сам. — В средата има и някакъв текст… „Велика зелена скъпоценна птица“. Отдясно също има текст, който не мога да разчета, а в ъгъла — някакви геометрични символи. Опитвала ли си да увеличиш текста?
Селма кимна.
— Помолих Уенди да го направи — тя е магьосница с графиките. Колкото повече го увеличавахме, толкова по-неясен ставаше.
— Какво има долу вдясно? Оригаза ли? Селма, срещала ли си го и другаде?
— Името ли? На много места.
Реми стана и се приближи до екрана.
— В средата, отляво и отдясно… „Леонардо Лъжецът“ и „63 велики мъже“. А между тях има цифри… „1123581321“. Леле, като си говорим за шифри…
— Долу вдясно определено има някаква птица — добави Реми.
— Великата зелена скъпоценна птица?
— Възможно е. А колкото до двата образа в средата — този, който напомня на пещерна рисунка, и арката под него, дотук сме ги срещнали на десетки страници.
Тримата замълчаха, загледани в екрана. Сам стана и с присвити очи посочи редицата от цифри.
— Явно съм по-изморен, отколкото си мислех. Това е редица на Фибоначи — каза той, а после, понеже беше наясно, че жена му не споделя неговата любов към математиката, обясни. — Когато събереш първите две числа, получаваш третото. Като събереш второто и третото, получаваш четвъртото. Третото плюс четвъртото прави петото и тъй нататък.
Той се върна на масата и надраска на един тефтер:
1 + 1 = 2
1 + 2 = 3
2 + 3 = 5
3 + 5 = 8
— Схвана, нали? Това е основата на тъй нареченото златно сечение, както и златната спирала, известна още като спирала на Фибоначи. Ето, ще ти покажа. — Той се приближи до компютъра, пусна „Гугъл“ и щракна два пъти върху един от резултатите. Рисунката се появи на цял екран.
— Построяваш решетка с избрани числа на Фибоначи и отгоре нанасяш дъга — продължи Сам. — Първото квадратче от решетката може да е с площ един квадратен сантиметър или един квадратен метър, няма значение.
— Точно това е начертано на страницата в дневника — каза Реми, — спирала на Фибоначи.
Сам кимна.
— Или поне част от такава. Спиралата е основен елемент в много свещени геометрични теории. Спиралата се открива и в природата — в черупките на мидите, в пъпките на цветята. Древните гърци често използвали спиралата в архитектурата. Дори уебдизайнерите и графичните дизайнери я ползват, за да създават модели. Съществуват научни изследвания, които показват, че златната спирала е естествено приятна за окото. Никой не знае защо точно.
— Въпросът е защо тя е имала такова голямо значение за Блейлок — каза Реми. — За какво друго може да се използва, Сам?
— За всичко, свързано с геометрията. Четох, че в НАСА използват редицата на Фибоначи и спиралата в криптографията, но не ме питай как. Това далеч надхвърля познанията ми. Селма, има ли и други повтарящи се изображения?
Селма вдигна телефона и набра архива.
— Пийт, спомняш ли си изображение дванайсет — алфа четири? Да, точно това. Колко повторения има до момента? Цифровизирал ли си го вече? Чудесно, качи го, моля те, на сървъра. Искам да го покажа на господин и госпожа Фарго. Ще почакам. Благодаря.
Селма затвори, грабна дистанционното и се върна в директорията на сървъра.
— Изображението, което нарекохме дванайсет — алфа — четири, дотук се повтаря девет пъти, обикновено в полетата, но понякога и като основен образ. Ето го. Уенди направи магиите си и го отдели от страницата. Все още обаче е доста неясно.
Селма придвижи курсора до една иконка и щракна два пъти върху нея. Изображението се уголеми.
— Прилича на череп — каза Сам.
— И аз това си помислих — отвърна Селма.
Сам погледна Реми, която гледаше изображението с наклонена глава и присвити очи.
— Реми… Реми…
Тя премигна и вдигна поглед.
— Да?
— Познато ми е това изражение. Какво става в главата ти?
Тя не отговори, а само поклати разсеяно глава. Без да продума, стана и седна пред един от компютрите. Пръстите й затракаха по клавиатурата. Без да се обръща, рече:
— Просто за миг имах deja vu. Откакто се натъкнахме на Ривера и неговите хора, имената им не ми излизат от ума. Защо ацтекски имена? Мислех си, че е просто някаква ексцентричност. Карала съм един семестър Древна мезоамериканска история и знаех, че съм виждала това изображение. — Тя натисна още няколко клавиша и промърмори: — Ето те и теб…