2. Дали Ривера и хората му гонят вятъра под влиянието на Блейлок, или разполагат и с други улики?
Очевидно Ривера или търсеше нещо, или се опитваше да скрие нещо, най-вероятно с ацтекски произход.
— Ако сте прави за убитите туристи — каза Пийт Джефкоут, — най-вероятно се опитват да скрият нещо. Трудно мога да допусна, че го правят само заради Блейлок. Не вярвам, че не са си задавали същите въпроси за него като нас сега.
— Имаш право — съгласи се Сам.
— Ако е така, може би Блейлок не е бил луд; може би е бил просто ексцентричен, а зад манията му по ацтеките се крие нещо истинско — отбеляза Уенди.
— Както и зад манията му по кораба — добави Селма.
— Добре, да допуснем, че е така — каза Реми. — Как и защо, не знаем, но Блейлок е бил обсебен от „Шенандоа“, или „Ел Маджиди“, а в даден момент вниманието му се насочило към всичко, свързано с ацтеките. Преди да продължим нататък, трябва да разберем кога се е случило това и какво го е предизвикало.
— Как върви работата с писмата на госпожица Синтия? — обърна се Сам към Пийт и Уенди.
— Още около час и ще сме прегледали всичките — отговори Уенди. — Още два часа да ги сканираме и да цифровизираме текста. След това лесно ще можем да ги сортираме по дата и да търсим по ключова дума.
Сам се усмихна.
— Имате ли планове за довечера?
— Май вече да — отвърна Пийт.
Реми беше свикнала с навиците на съпруга си и не се изненада, когато се събуди и го видя седнал на ръба на леглото с айпада на коленете си. Часовникът показваше 4:12.
— Някаква „Еврика“ ли ти се случи? — попита тя.
— Мислех си за хаоса.
— Разбира се.
— И за това как повечето математици не вярват в него. Знаят, че съществува; дори са създали теория на хаоса, но ми се струва, че тайничко всички вярват в неизменния ред. Дори когато не е очевиден.
— Допускам, че си прав.
— Защо тогава Блейлок ще си прави труда да рисува случайни ацтекски символи от вътрешната страна на камбаната? И защо точно в камбаната?
— Предполагам, че въпросът е реторичен.
— Работя по него. Прочете ли стихотворението в дневника на Блейлок?
— Не знаех, че е имало стихотворение.
— Току-що го намерих. Пийт и Уенди са го качили преди малко — обясни Сам и зачете:
— Не е зле като за математик — отбеляза Реми.
— Чудя се дали не е използвал камбаната, защото е устойчива, за разлика от хартията. Или заради формата й?
— Нещо не разбрах.
— В първия ред от стихотворението: „В сърцето на своята любов рисувам всеотдайност“, вероятно говори за съпругата си, Офелия, на която прекръстил „Ел Маджиди“.
— А камбаната може да се приеме за сърцето на кораба.
— Именно.
— Сега вторият ред: „В джираре на Енгай доверявам нозете си“. На суахили Енгай е един от масайските варианти за „Бог“, а „джираре“ е латинска дума, означаваща „въртя се“. Това е и коренът на „жироскоп“.
— Подсеща ме за спиралата на Фибоначи. Божият модел в природата.
— Точно за това си мислех и аз. Блейлок е използвал спиралата, за да го води. Ако свържем редовете, ще получим Блейлок, който е изписал камбаната с източника на неговата отдаденост — фикс идеята му — и е използвал спиралата на Фибоначи като техника за шифроване.
— А понеже по времето, когато е гравирал изображенията, съпругата му вече е била мъртва и е бил открил „Шенандоа“, „всеотдайността“ му трябва да се отнася за нещо съвсем друго. Ами въртенето, къде се вписва то според теб?
— Представи си златна спирала.
— Да?
— Сега си я представи наложена върху вътрешността на камбаната, като започва от короната и се върти надолу и навън към отвора.
Реми кимаше.
— А когато спиралата премине през някой символ, това означава, че… Какво означава всъщност?
— Не знам. Може би нещо свързано с последните три реда. Още го мисля. Знам само, че най-често повтарящите се изображения в дневника са спиралата на Фибоначи и ацтекските символи. Ако крие нещо, вероятно е свързано с тях.
Станаха, направиха кана кафе и отидоха в работната зала. Селма спеше на походно легло в ъгъла. Халогенното осветление беше намалено. Пийт и Уенди седяха на масата с отворени лаптопи, а екраните осветяваха лицата им.