— Кодекс е латинската дума за „парче дърво“ — обясни Реми, — но с времето започнала да се употребява за всяка подвързана книга или пергамент. Това е моделът на съвременната книга, но преди подвързването да се превърне в стандартна практика, всичко се смятало за кодекс, дори единичните пергаменти или няколко, сгънати заедно. Когато испанците нахлули в Мексико през 1519-а…
— Може би сега е моментът за ускорен курс по ацтекска история — прекъсна я Сам.
— Добре. Но не забравяйте, че между историците има редица спорове за ацтеките — както за тривиалности, така и по важни въпроси. Аз ще ви представя съкратена междинна версия. „Ацтеки“ е популярното название на група народи, говорещи езика нахуатъл, които някои историци наричат „мешика“. Мигрирали в централно Мексико някъде от север през шести век.
— „Някъде от север“ е много мъгляво понятие — отбеляза Селма.
Реми кимна.
— Поредният източник на противоречия. След малко ще се върнем на това. Та, ацтеките продължили миграцията си в Долината на Мексико, като измествали или абсорбирали други племена, възприемайки част от митологията и културните им практики. Това продължило горе-долу до дванайсети век. По това време по-голямата част от силата в региона била съсредоточена в ръцете на тепанеките в Ацкапоцалко. Превъртаме бързо напред: властта се сменя често, създават се и се рушат съюзи, ацтеките като цяло стоят ниско във властовата йерархия. Това продължава до 1323-а година, когато според легендата ацтеките получили видение за орел със змия в клюна, кацнал върху кактус. След още няколко години скитане ацтеките се натъкнали на блатист, почти необитаем остров в средата на езерото Техкоко, под днешния град Мексико днес е почти изчезнало. Твърди се, че именно там видели орела със змията върху кактуса. Спрели да скитат и започнали да строят. Нарекли новия град Теночтитлан. Въпреки че в новата им столица имало колкото земя, толкова и тресавища, ацтеките сътворили инженерни чудеса. Теночтитлан заемал площ от около тринайсет квадратни километра от западната страна на езерото Техкоко. Построили пътища до сушата, вдигащи се мостове, за да улеснят водния транспорт, акведукти, за да разполага градът с прясна вода, площади и дворци, жилища и бизнес центрове, всички свързани помежду си с канали. Когато населението станало твърде голямо, за да се изхранва с насажденията на сушата, инженерите им създали плаващи градини, които нарекли „чинампас“ и които можели да произвеждат до седем реколти на година. Това продължило още петдесет години, докъм края на двайсетте години на петнайсети век, когато бил създаден Тройният съюз между Теночтитлан, Техкоко и Тлакопан. Постепенно, с нарастващата му сила, всички племена извън съюза му се подчинили. През следващия век ацтеките и Теночтитлан достигнали своя апогей.
— А после пристигнал Кортес — рече Сам.
— Точно така. През пролетта на 1519-а. Само за две години цялата ацтекска империя била унищожена.
— Кои са другите противоречия? За ацтеките? — полюбопитства Селма.
— Откъде са дошли — от север или от юг, от колко далече. Много от класическите и предкласическите мезоамерикански култури — толтеките, маите, олмеките, — имат сходства с ацтеките. Получава се малко като въпроса с кокошката и яйцето. Дали става дума просто за сливане между различни култури или един от тези народи е прародител на всички останали? Много историци смятат, че ацтеките са родоначалниците на Мезоамерика.
Сам и Селма осмислиха казаното.
— Добре, говореше нещо за кодекси — върна я на първоначалната тема Сам.
— Да. Когато Кортес превзел територията на ацтеките и империята им се сринала, имало много писмени кодекси, повечето от йезуитски и францискански монаси, някои от войници и дипломати и дори диктувани от ацтеки. Те са сравнително редки и обикновено са били пренебрегвани — поне допреди два века. Ацтекските кодекси се отклонявали от испанската „партийна линия“, според която ацтеките били диваци, а собственото им нашествие — чудесен акт, продиктуван от самия Господ. Схващате.
— Пак ще повторя, че победителите пишат историята — вметна Сам.
— Именно.
— Говорите за Кодекс Борбоникус, Мендоса, Флорентине… — каза Селма.
— Точно така. Десетки са. Обикновено изобразяват живота на ацтеките преди, по време на или след испанското завоюване. Някои представляват просто справки за рутинни дейности, но други са исторически разкази за пристигането на Кортес, за различни битки и церемонии и прочее.