Слязоха от джипа и започнаха да си събират екипировката от багажника.
Картата в бастуна на Блейлок бе опазила тайните си едва няколко часа, докато Пийт и Уенди преровят огромната картографска база данни, която семейство Фарго бяха натрупали през годините. Както се оказа, въпросната карта беше част от по-голяма карта, начертана от френски пътешественик на име Моро през 1873-а година, двайсетина години след като Франция анексира острова. Думата, от която се виждаше част в горния ляв ъгъл, се оказа „Prunes“, френската дума за „сливи“ — името, което един изследовател бе дал на група атоли по крайбрежието. След това Пийт и Уенди лесно откриха имената на реките и уточниха за кой район от бреговата ивица става въпрос.
Това, което си остана загадка обаче, беше защо Мадагаскар имаше такова значение за Блейлок. На този въпрос се надяваха да си отговорят, докато Селма, Близнаците — чудо и Джулиан Северсън в Библиотеката на Конгреса продължаваха да дисектират и анализират дневника на Блейлок, писмата му до Констанс Ашуърт и Кодекса „Оригаса“, както го нарекоха самите те.
Сам и Реми от своя страна, освен с една съвременна топографска карта, разполагаха само с ламинирано копие на картата на Моро и увеличен образ на района около миниатюрната бележка — след като се увериха, че е с почерка на Блейлок, — която Пийт бе открил над едно заливче. Вече свикнали с накъсаната мисъл на Блейлок, ни най-малко не се изненадаха, че той се състои само от седем думи:
„1442 дължини 315°
В Устата на Лъва“
Четвъртият по големина остров на Земята, Мадагаскар беше наистина в много отношения един отделен свят.
Тук живееха пет процента от растителните и животинските видове на планетата. Осемдесет процента от тях не се намираха никъде другаде: лемури на всякакви райета и с всякакви размери, крокодили — пещерни обитатели, хищни растения и плюещи бръмбари, гигантски стоножки, трийсет и два вида хамелеони, двеста и два вида птици, причудливи баобаби, сякаш извадени от въображението на режисьор на научнофантастични филми. И сред всички тях нямаше нито една отровна змия, която да може да нарече острова свой дом.
Не по-малко уникална бе историята на Мадагаскар. Макар официално да започваше през седми век, когато поселищата на местните хора, банту, по северния край на Мадагаскар се бяха превърнали в търговски центрове за преминаващите арабски търговци, археологическите находки през последните десетилетия показваха, че първите заселници на острова са пристигнали от Сулавеси, Индонезия, межди 200 и 500 г. пр.Хр.
През следващите хиляда и сто години Мадагаскар бил населяван предимно от португалци, индийци, араби и сомалийци, чак до началото на Епохата на великите географски открития и надпреварата за Африка. Европейските колониални сили и пиратите се втурнали вкупом към Мадагаскар и островът станал владение на поредица от различни династии чак до края на осемнайсети век, когато династията Мерина успяла, не без подкрепата на британците, да си спечели хегемония над по-голямата част от територията му за цял век — до френската инвазия през 1883 година. През 1896 година Франция анексирала Мадагаскар, а кралската династия Мерина била прокудена в Алжир.
Прегледаха набързо екипировката си, метнаха раниците на гръб и се огледаха наоколо, наслаждавайки се на красивите гледки. Пътят от летището на Антананариво ги беше отвел на изток по Второ шосе и надолу по централните възвишения, които се простираха от север на юг по гръбнака на острова към мястото, на което се намираха сега — крайбрежните низини. Последните бяха покрити с три километра широка ивица от дъждовни гори и проломи, осеяни с петстотинметрови скали и водопади. Зад гърба им се намираше Канал де Пангалан — осемстотинкилометровата верига от естествени и изкуствени езера и заливчета, свързани от канали.
Именно тук се надяваха да намерят мястото, което Блейлок беше указал с кодираната си бележка. След това щеше да бъде лесно да измерят 1442 „дължини“ (за които предполагаха и се надяваха, че съответстват на бастуна на Блейлок) на 315 градуса по компаса и да потърсят „Устата на лъва“, в която да скочат или да се взрат или каквото там Блейлок е имал предвид. Проблемът беше, че Моро, авторът на картата, явно беше пропуснал часовете по картография в школата за пътешественици. Усетът му за мащаб и разстояния почти липсваше. Сам и Реми трябваше да напредват чрез проби и грешки.