— Политическата ситуация ли имате предвид? Не много, с изключение на това, което четем във вестниците — преврат, нов президент, бесен бивш президент в изгнание.
— Това е съкратената версия. Това, което не знаете, е, че бившият президент се върна от изгнание. Говори се, че се е установил в Мароанцетра, нагоре по брега. Ако успее да събере достатъчно хора и оръжия, вероятно ще избухне гражданска война; ако не успее, няма да е война, а клане. И в двата случая сега не е най-удачният момент да бъдеш бял на острова. Около градовете всичко е наред, но тук… — Кид сви рамене. — По-добре си дръжте очите отворени на четири.
— За какво?
— Най-вече за пикапи с мъже, носещи „Калашников“.
— Тоест да се надяваме да ги видим, преди те да видят нас.
— Именно. Но дори да не ги забележите навреме, ако си давате вид, че ще им създадете повече проблеми, отколкото си струва, може и да ви подминат. Когато се раздвижат политическите пластове, онеправданите понякога започват да гледат на отвличането като на средство за припечелване.
— С малко късмет до мръкнало ще сме се върнали в Антананариво — каза Сам.
— След като намерите това, което търсите — усмихна се Кид.
— Или след като установим, че няма нищо за намиране — додаде Реми.
Малко преди осем събраха нещата си, изкачиха се до върха на хълма, определиха посока на триста и петнайсет градуса и се отправиха в колона през саваната. И сега Кид вървеше най-отпред, след него — Реми, а накрая — Сам с джипиеса, който мереше разстоянието: хиляда четиристотин четирийсет и две дължини от бастуна на Блейлок, който беше два метра и десет сантиметра, правеха точно три хиляди двайсет и осем метра и двайсет сантиметра.
— Да се надяваме, че бастунът не се е свил или удължил за сто и трийсет години — обади се Сам.
— Или че Блейлок не е бил скаран с мерките — прибави Реми.
Още не прекосили саваната, вече крачеха с подгизнали от роса крачоли и обувки. Когато стигнаха началото на гората, слънцето вече изцяло се показваше на източния хоризонт и те усетиха топлината му по гърбовете си.
Кид спря точно през джунглата и им каза да почакат. Навлезе между дърветата: отначало петдесет метра на север, след това на юг.
— Насам — извика той и Сам и Реми тръгнаха към него. Не се изненадаха, че е открил пътечка.
Три метра навътре в гората слънцето се скри зад короните, а лъчите му се процеждаха само на тесни ивици и светли петна по листата край тях.
— Минали сме километър и шестстотин, остават километър и четиристотин — осведоми ги Сам.
Продължиха напред. Скоро наклонът се увеличи нагоре. Пътеката се стесни — първо до ширината на раменете, после до едно едва тридесетина сантиметра, принуждавайки ги на места да вървят странично или да се навеждат. Острите като бръснач листа и бодливите стъбла отново се заеха неумолимо да ги дерат. Кид даде знак да спрат.
— Чувате ли това?
Сам кимна.
— Отляво тече вода.
— Ей сега се връщам. — Кид сви встрани от пътечката и гората го погълна. След десет минути се върна. — Потокът е на трийсетина метра на юг. Струва ми се, че се движи приблизително успоредно на нашата посока. Колко още ни остава?
Сам погледна джипиеса.
— Деветстотин метра.
— Или три пъти повече по мадагаскарска мярка — закачливо се усмихна Реми.
— През потока ще вървим по-леко. Само се оглеждайте за крокодили.
— Шегувате се — каза се Реми.
— Ни най-малко. Не сте ли чували за пещерните крокодили в Мадагаскар?
— Не бяхме сигурни дали не са бабини деветини — отвърна Сам.
— Не са. Живеят само на Мадагаскар. Алигаторите и крокодилите са ектотермични животни: телесната им температура се регулира от околната среда — слънцето ги затопля, водата и сянката ги охлажда. Нашите крокодили нямат нужда от това. Преди няколко години идваха да ги изследват от „Нешънъл Джиографик“, но все още си остават загадка. Както и да е; понякога сутрин използват подземните реки, за да излязат на лов, преди да е напекло твърде много.
— И как по-точно се очаква да ги забележим? — попита Реми.
— Оглеждайте се за плаващи трупи във водата. Ако трупата има очи, значи не е дървена. Вдигайте шум, правете се на големи. Сами ще се махнат.
Потокът беше дълбок до прасеца и с пясъчно дъно, така че напреднаха бързо на екрана на джипиеса, докато не им останаха сто и двайсет метра. Водата зави първо на юг, после обратно на север, след това на запад и накрая се разшири до лагуна, оградена от големи камъни. От западната страна на езерцето се спускаше висок водопад, който се разбиваше в камъните и вдигаше облаци от пръски.