— Това означава да пренапишем историята, Сам. До момента не съществуват сведения, че ацтеките са излизали извън крайбрежните води на Мексико, камо ли да са пресичали Тихия океан, при това чак до нос Добра надежда.
— Мислим в различни посоки, мила.
— В смисъл?
— Ти си го представяш от запад на изток и през шестнайсети век. Аз си мисля от изток на запад и много по-рано.
— Не говориш сериозно.
— Реми, сама го каза: историците не са докрай сигурни откъде са дошли ацтеките. Ами ако сега стоим пред един от протоацтекските преселнически кораби?
Глава 32
Мадагаскар, Индийски океан
Реми тъкмо отвори уста да отговори, когато в пещерата отекна изстрел. Нещо удари един сталагмит от лявата им страна. Изгасиха челниците и се проснаха на земята. Без да мърдат и стаили дъх, те очакваха следващите изстрели. Такива обаче не последваха. Сигналната ракета на изхода на десния тунел пращеше, изгоряла почти докрай. По стената трептяха червени отблясъци.
— Виждаш ли нещо? — попита шепнешком Реми.
— Струва ми се, че дойде отвън. Чакай тук. Ей сега се връщам.
Сам се изправи и превит одве изтича до най-близката минерална колона. Спря, за да се огледа и ослуша, после продължи нататък на зигзаг от прикритие до прикритие, докато стигна до стената при входа. Извади пистолета и се показа.
В този момент от пода до него рикошира още един куршум. Той бързо изтича напред и странично се доближи до мястото, от което бяха влезли. Падна по корем и пропълзя между два големи камъка, докато стигна до каскадата. Примижа от пръските и подаде глава зад водната завеса.
На брега на лагуната стояха шестима мъже, до един въоръжени с автомати. Бяха облечени в прокъсани джинси, тениски и кубинки. Всичките носеха бели кърпи с червени краища, вързани около ръката. Двама от тях бяха коленичили до раниците на Сам и Реми и сортираха вещите им на купчини. Сам огледа езерцето и околните дървета, но не видя и следа от Кид.
Един от мъжете — водачът, както предположи Сам по маниерите и полуавтоматичния пистолет, който носеше на колана си, — излая нещо на другите и посочи към водопада.
Петимата му подчинени тръгнаха натам.
Сам заотстъпва пълзешком назад, прибра пистолета и бързо се върна при Реми. Намери я там, където я беше оставил.
— Шестима мъже, всичките въоръжени — бунтовниците, за които спомена Кид.
— А него видя ли?
— Не, мисля, че се е измъкнал.
— Добре.
— Идват насам да разгледат. Имаме една-две минути.
— Колко са?
— Петима.
— Нямаме много шанс при престрелка. Предлагам да се спуснем по другия тунел и да потърсим изход, макар че не съм в настроение да бъда изядена.
— Сигурен съм, че и гостите ни се чувстват така — ухили се Сам. — Ти си потърси по-добро скривалище, а аз ще се опитам да им създам малко неприятности. Веднага се връщам.
Сам се втурна през залата, прескочи поточето и се скри в десния тунел. Грабна сигналната ракета от пясъка и се затича през площадката към водата. Там спря и включи челника си. На няколко метра пред себе си видя плетеница от люспести опашки, лапи с нокти и муцуни с големи зъби. Преброи поне три крокодила. Когато ги освети, те изсъскаха и замахаха с опашки.
— Ще прощавате за безпокойството — измърмори Сам.
Той запрати пращящата ракета надолу по тунела. Беше се прицелил добре. Ракетата удари най-близкия крокодил по гърба, отскочи и падна насред на групичката. Крокодилите още повече се разбесняха и вкупом побягнаха от ракетата право към площадката.
Сам изгаси челника си, обърна се и се затича. До поточето видя челника на Реми да проблясва при отсрещната стена. Беше се свила зад няколко високи камъка, оформящи дъга. Сам падна на колене до нея, чуха ехото от гласовете на непознатите мъже на входа на пещерата.
— Неспокойни ли са местните? — прошепна Реми в ухото му.
— По-скоро бесни. Ако ракетата не изгасне, посетителите ни сигурно ще се насочат право към нея.
— И ще попаднат на неприятна изненада.
— Да се надяваме само тази изненада да не се обърне срещу нас.
След по-малко от минута присъствието на неканените гости се усети. Привикнали към еднообразния, ако и приглушен грохот на водопада, Сам и Реми веднага доловиха разликата, като мъжете започнаха да преминават през водната завеса. Последваха стъпки на тежки обувки в пещерата, шепнещи гласове на входа и в основната каверна. После шепотът спря и се чу едва доловимо тътрене на крака по камъни.