— Определено е по-добре да си починем.
Глава 33
Мадагаскар, Индийски океан
Излязоха бавно. Първо спряха на изхода, внимателно надникнаха през водната завеса и накрая се спуснаха по корем между камъните. Преплуваха лагуната и излязоха на брега. Докато Реми изстискваше водата от косата си, Сам си свали обувките, за да ги отцеди.
Наведена напред, наклонила глава настрана, Реми промърмори:
— Някой ни маха.
— Къде?
Реми посочи с очи към нещо като шубрак — от него една стърчаща ръка с „Уебли Марк VI“ им махаше бясно, сякаш се опитваше да ги предупреди.
Сам сложи ръка върху собствения си пистолет. В този момент един куршум се заби в пясъка между краката му. Сам застина, Реми също, още с ръце в косата. Ръката на Кид се скри в шубрака.
— Май са се върнали — отбеляза Реми.
— Така изглежда. Случайно да прочете главата за маниерите и етикецията в пътеводителя?
— Мислех, че ти си го направил.
— Отгоре-отгоре.
Сам бавно вдигна ръце над главата си и се обърна. Същото направи и Реми. Както и предполагаха, шестимата бунтовници стояха над лъвската глава върху водопада. С ръце на кръста предводителят им извика:
— Не мърдай! Разбира ли, не мърдай!
Сам кимна и извика:
— Не мърдаме.
Под зоркото око на стрелеца върху лъвската глава другите петима бунтовници слязоха по пътечка между камъните, скрита от погледа на Сам и Реми. Когато слязоха, оформиха полукръг около тях. Водачът направи крачка напред, взря се в очите на Сам, после огледа Реми от главата от петите. Пресегна се, взе пистолета на Сам от колана му и го вдигна да го огледа.
— Хубав пистолет — каза той със силен акцент.
— Хубав пистолет — съгласи се Сам.
— Ти си кой?
— Сам.
— Толотра. Жената коя?
Сам изведнъж се сети за един елемент от мадагаскарския етикет. Той предпазливо свали дясната си ръка и посочи към Реми, като внимаваше да държи върха на показалеца си свит към самия себе си.
— Съпругата ми, Реми.
Жестът не убягна на Толотра. Той погледна Реми, после пак Сам и кимна замислено. Следващото му изявление обаче показа, че макар да познаваха мадагаскарските обичаи, нямаше да се измъкнат.
— Сам… Реми… сега пленници.
Единият от бунтовниците извади две парчета въже от колана си, за да върже ръцете им. Толотра му даде знак да не го прави.
— Вие бяга, ние стреля. Няма бяга. Обещава?
Явно показалецът на Сам все пак беше свършил някаква работа.
В отговор Сам вдигна дясната си ръка, кръстоса церемониално показалеца и средния си пръст и тържествено кимна.
— Кълна се в живота ви.
— О, боже. — Реми завъртя очи.
Толотра се взря в жеста за секунда, после се усмихна и направи същото. Завъртя се и показа жеста на хората си.
— Кълна се в живота ви!
— Кълна се в живота ви! — повториха те бодро.
— Ако някой от тях има английски разговорник, сме мъртви, нали ти е ясно?
Поставиха ги в средата на добре подредена колонка и тръгнаха. Минаха само на метър и половина от укритието на Кид, след което свиха по пътечка, която вървеше успоредно на реката. Всяко речево преимущество на Сам и Реми беше надминато от уменията на бандитите да се справят със заложници. Във всеки един момент се намираха под прицела на поне двама души на поне три метра разстояние. Освен това способностите им да се движат през джунглата съперничеха на тези на Кид и Сам и Реми скоро изгубиха всички ориентири.
След като повървяха четирийсетина минути растителността се разреди и пътеката излезе на слънце. Сам осъзна, че са се върнали в саваната, само че нямаше представа колко са далеч оттам, откъдето бяха минали по-рано през деня с Кид и Реми. Вървяха на юг, като океанът остана от лявата им страна, а гористото възвишение — от дясната.
След двайсетина минути отново се върнаха в джунглата, този път по сравнително права пътечка, така че Сам успяваше да следи откъде минават.
— Струва ми се, че сме близо до пътя — прошепна той на Реми.
— Сигурно така са ни открили — намерили са роувъра. Видя ли знаеш кого?
— Не, но е някъде там.
Толотра, който вървеше най-отпред, се обърна и излая:
— Не говори! — После вдигна кръстосани пръсти, за да придаде тежест на заповедта си. Сам му върна жеста.
— Много мило. Станахте си дружки — промърмори Реми.