Понеже не говореше малагаси, Сам направи това, което се надяваше да предизвика най-голяма паника — нададе подчертано немъжествен, истеричен писък: „Камъъък!“
Толотра и хората му погледнаха едновременно нагоре. За разлика от Сам и Реми, които знаеха какво става, те зяпнаха изумени. Сам, който бе наблюдавал Толотра през по-голямата част от времето, направи две големи крачки напред, изрита го зад коленете и изби пистолета от колана му.
Зад гърба му шестият мъж изкрещя нещо, което вероятно беше заповед да спре и сигурно щеше да го последва изстрел към бягащата Реми. Сам обаче не му даде шанс. Пистолетът вече беше в ръката му. Стиснал с лявата си ръка яката на Толотра, той го удари силно с дръжката по слепоочието. Толотра изохка и се свлече в безсъзнание.
Сам се завъртя на пета и коленичи, използвайки тялото му като щит между себе си и останалите четирима, двама от които отстъпваха назад по пътя, а другите двама се опитваха да се скрият от другата страна на пикапа. Пистолетът на Сам се оказа насочен право към шестия мъж. Както се беше опасявал, онзи бе вдигнал пушката и се целеше в Реми, която тичаше към рейндж роувъра.
С един изстрел Сам го уцели в гърдите. Мъжът падна ничком като кукла, с внезапно са срязани конци. Беше мъртъв. Сам уви лявата си ръка около гърлото на Толотра, стисна още по-здраво и се прицели в другите двама мъже, които отстъпваха по пътя. И двамата бяха вдигнали оръжие срещу Сам, очевидно опитвайки се да преценят дали си струва да рискуват изстрели. Сам местеше мерника ту към единия, ту към другия. Останалите двама шумоляха във високата трева оттатък пикапа.
Земята се разтресе, изпращяха клони. Последва още един удар, сякаш трамбоваше великан. Сам го почувства в корема си.
— Камъкът отскача! — извика Реми.
— Къде!
— Към теб!
Още един тътен, този път по-близо. Двамата бунтовници крещяха от другата страна на пикапа.
— Бягат!
Същото направиха и тези пред Сам — обърнаха се и хукнаха по пътя. Бууум.
— Дръж се, Сам! Почти е при теб! Три… две… едно…
Сам се сви на топка. Над главата му със скърцане се огъна стомана строшиха се стъкла. Пикапът се наклони на една страна и избута двамата с Толотра на чакъла. Над главите им премина сянка. Камъкът се удари в отсрещния край на пътя, отскочи отново и изчезна зад банкета, помитайки дървета по пътя си. След десетина секунди всичко утихна. Сам вдигна очи и се огледа.
Надолу по пътя четиримата бунтовници бяха спрели на място. След кратко съвещание тръгнаха назад към Сам и Реми. Сам беше забелязал ключовете от джипа в джоба на Толотра и бързо ги извади оттам.
— Реми, пали! — изкрещя той и й подхвърли ключовете, после насочи пистолета към четиримата мъже.
Един от тях залитна настрани, хвана се за бедрото и падна на пътя, последван след част от секундата от басово протътване. Сам никога не бе чувал такъв звук, но предположи, че така звучи 495-калибровият куршум от револвер „Уебли Марк VI“ от 1915-а.
Другите трима спряха и се обърнаха към Тримата влъхви.
Следващият куршум уцели средния в чатала. Той залитна назад. Следващият бе приятелят му отляво. Третият мъж обаче загряваше бавно. Полуприклекнал, обхождаше с поглед възвишението. Опитваше да намери целта. Получи куршум в лявото коляно. Изкрещя от болка и се преви.
Откъм Тримата влъхви се дочу някакъв глас. Двамата все още въоръжени мъже пуснаха пушките. Още един вик. Тези, които можеха, помогнаха на другарите си да се изправят и групичката закуцука надолу по пътя.
Сам избута изпадналия в несвяст Толотра от себе си и стана. Реми се приближи и двамата заедно огледаха останките от шевролета. С изключение на четирите изкривени колони, представляващи кабината, пикапът беше смазан.
— Като гледа човек, ще реши, че тъкмо такъв е бил планът ми.
Една фигура се подаде иззад дърветата в основата на Тримата влъхви и тръгна към тях.
— А не беше ли? — попита Сам.
— Никога няма да кажа — отвърна Кид.
— Определено знаете как да отвлечете вниманието — поздрави го Реми.
Кид се спря пред тях.
— Всичко беше в ръцете на Майката Природа, скъпа. И в това, че камъкът се изтърколи късметлийската.
— Благодаря, че не ни изоставихте — каза Сам.