— Няма защо.
Сам подържа пистолета в ръка, огледа го преценяващо за миг и го подаде на Кид. Той обаче се намръщи и поклати глава.
— Вече е ваш.
— Моля?
— До днес никой не беше стрелял с него. А това е традиция… китайска, доколкото си спомням.
Реми се усмихна.
— Това, за което си мислите, може би е поговорката: „Ако спасиш живот, си отговорен за него“.
Кид сви рамене.
— Така или иначе, вече е ваш, мистър Фарго.
— Благодаря. Много ще го пазя. Какво да правим с тези двамата? — попита Сам, като посочи Толотра, още в безсъзнание на пътя, и мъртвия му другар.
— Оставете ги. Колкото по-бързо стигнете до Антананариво, толкова по-добре. — А като забеляза умърлушените им физиономии, добави: — Хич не си го и помисляйте. Тези щяха да ви убият.
— Откъде сте толкова сигурен? — не се стърпя Реми.
— През последните пет години тук е имало шейсет и три отвличания. Независимо дали откупът е платен, или не, никой не отърва кожата. Повярвайте ми, бяха или те, или вие.
Сам и Реми помислиха и кимнаха. Сам стисна ръката на Кид и грабна раниците от каросерията на пикапа, а Реми прегърна спасителя им. После се насочиха към джипа.
— Още нещо — извика Кид.
Сам и Реми се обърнаха. Кид бръкна в раницата си и извади малка конопена торбичка.
— Малко трюфели, за награда. — И като им я подаде, прекоси пътя и изчезна в храсталаците.
Сам преобърна торбичката в длани. От едната й страна беше отпечатано лого с червено мастило: буквата „К“, а до нея, с по-малки букви: „ъслър трюфели“.
— Много мило от негова страна — рече Реми. — Но какво е това „ъслър“?
Глава 34
Мадагаскар, Индийски океан
Бяха стигнали почти до средата на пътя за Антананариво, близо до село на име Мораманга и пресечката на Второ и Четирийсет и четвърто шосе, когато сателитният телефон иззвъня. Реми отговори.
— Руб е — каза тя след малко и включи високоговорителя.
— Здрасти, Руб — извика Сам.
— Къде сте?
— В Мадагаскар.
— По дяволите. Точно от това се опасявах.
— Нещо ми подсказва, че причината не е някаква лична неприязън към острова.
— Някой е набелязал паспортите ви на летището на Антананариво.
— Кога?
— Два дни преди да пристигнете.
— Какво означава това? Никой не ни спря.
— Точно това ме тревожи. Ако е ставало дума за искане на правителствено ниво, щяха да ви спрат. Казано на жаргон, във вашия случай молбата е била: „Уведомете, ако забележите“. Някой просто е искал да знае, че сте пристигнали там.
— И не е необходимо този някой да е от правителството.
— В страните от Третия свят, където средният годишен доход е няколкостотин долара, можеш да си купиш „Уведомете, ако забележите“ на цената на едно кафе. А след като Ривера вече показа, че има връзки в Африка…
— Разбрах — прекъсна го Сам. — Някакви препоръки?
— Приемете, че някой активно ви търси, както и че ще ви намери. Не се връщайте в Антананариво. Помолете Селма да ви намери частна писта и пилот, който взема кеш и не се интересува от паспортите ви.
Това й беше лошото на известността. Не че бяха толкова прочути, но имаха известна слава в света на авантюристите и ловците на съкровища и въпреки неколцината си хулители, като цяло се радваха на уважение. Ако ги хванеха да се промъкват или измъкват от някоя страна с фалшиви паспорти, това щеше да им донесе повече неприятности, отколкото си заслужава: затвор, експулсиране, заглавия, обявяване за персона нон грата и най-вече загуба на много контакти в академичните среди. Играейки в повечето случаи честно и открито, Сам и Реми често се оказваха лесни мишени за всеки, който би поискал да подкупи подходящия човек на подходящото място.
— Известна ни е политическата ситуация тук — каза Реми. — Това как променя нещата?
— Лошо. Стойте близо до цивилизацията и се осведомявайте къде има полицейски участъци.
— Това може да се окаже проблем. Точно в момента сме доста встрани от пътя.
— Защо ли не се учудвам? Добре, дайте ми една секунда. — След две минути Руб се върна на телефона. — Според сведенията бунтовниците ще съберат сили за масивна атака след около седмица, но това не изключва единичните нападения. В повечето градове в радиус до седемдесет километра от Антананариво положението би трябвало да е спокойно. Колкото е по-голям градът, толкова по-добре. Ако е възможно, насочете се на юг. Бунтовническите сили са съсредоточени на север. Лошото е, че…