След предградията на Рим, автокъщи за коли на старо и складове за мебели, джипът мина през ръждясал метален портал, прекоси бетонен двор, обрасъл с бурени, и влезе в старо хале — някогашна фабрика или склад за пакетиране. Двигателят избоботи в празното пространство и изгасна. Шестимата мъже слязоха и измъкнаха Бен под прицела на оръжията си.
Изоставената сграда вонеше на урина и мухъл. Навсякъде имаше пръснати празни бутилки и безброй боклуци, оставени от бездомни скитници. Слънчевите лъчи едва проникваха през високите мръсни прозорци. Два гълъба летяха около ръждясалите греди на тавана и пляскането на крилата им отекваше в празното пространство. Единствената мебелировка беше напукан пластмасов стол в средата на бетонния под. Белязаният бутна Бен към него.
— Сядай!
Бен реши, че е по-добре да се подчини.
Белязаният кимна на един от бандата — онзи, който екзекутира ченгето с горящите крака. Той се приближи до Бен с усмивка и клекна. Измъкна едната му обувка, после другата и ги хвърли на шефа си.
— Първо ще погледнем тук — каза белязаният с гърления си глас. — После и на други места.
Подпря оръжието си на една бетонна колона. Стисна едната обувка на Бен за бомбето и започна да удря тока в колоната, докато не се разпадна. Огледа вътрешността, после направи същото с другата обувка. Бен гледаше объркано. Десният ток също се разпадна и се появи кухина. Мъжът бръкна вътре и извади малко черно устройство. Белегът му се сгърчи в усмивка.
Бен се вторачи в онова, което извадиха от обувката му. Колко време се е разхождал с джипиес?
— Не са толкова умни — каза белязаният и хвърли устройството настрани. — Имаме заглушител.
Те, помисли си Бен. Кои са те?
Мъжът отиде до него и каза:
— Никой не може да те открие тук, Бен Хоуп. А сега на работа.
Бен си даваше сметка, че няма смисъл да ги убеждава, че не са хванали когото трябва. Не и когато бе най-популярната личност в Италия в момента.
— Нека се опитам да позная — каза той. — Току-що сте открили, че графиката на Гоя, която откраднахте с вашите момчета, е фалшива, и искате да знаете къде е оригиналът.
Онзи изсумтя.
— Изобщо не ни пука за Гоя.
— Обаче решихте, че за него си струва да убивате.
— Не знаеш нищо. Имаш ли представа кой съм аз?
— Някой, който си е заврял физиономията в комбайн.
Белязаният удари силно Бен по лицето.
— Името ми е Спартак Гурко. Руските специални части. Сега съм частен предприемач.
Бен имаше чувството, че знае какво ще последва. Анатолий Шиков не беше купил онзи летящ нож по каталог за интернет търговия.
— А един човек, когото ти уби, беше мой приятел. Познавам Анатолий от много години. Сега го няма. И това много ме натъжава.
Лицето на Бен гореше от удара.
— Радвам се, че го убих. Беше боклук и си го търсеше.
Изражението на Гурко стана ледено, белегът му се изопна.
— Заради това трябва да умреш. Бавно и много болезнено. Искам да го знаеш. Но няма да е сега. Трябва да те оставя жив.
— Много благоразумно от твоя страна.
— Мислиш се за много корав?
— Има и по-корави.
— Няма да си толкова корав, когато шефът ми се заеме с теб. Григорий Шиков не е добър като мен.
— Значи ще пътуваме? — попита Бен. — На изток, предполагам.
Гурко кимна.
— Първо обаче трябва да се погрижа за нещо. Ти уби сина на Григорий Шиков и заради това той ще те убие. Ти обаче нарани и мен. Уби мой приятел. Затова аз ще нараня теб.
Той сви рамене, като че ли това бе най-нормалното и разумно нещо на света.
Останалите се хилеха. Бен плъзна поглед по цевите на оръжията им и се зачуди дали има начин да обезоръжи и застреля петима мъже, без самият той да се окаже надупчен с куршуми.
Гурко продължи:
— Ще бъдеш… — Млъкна, за да намери подходящата дума. — Осакатен. — Като че ли му харесваше как звучи. — Разбираш ли тази дума? Осакатен?
— Достатъчно е да те погледна — каза Бен.
Гурко посочи високия мъж, който бе събул обувките на Бен.
— Максим обаче ще те пази жив. За Григорий. Максим е експерт, медик. Заши лицето ми след граната. Сега пак съм хубав.
Той се засмя и даде знак на един от хората си. Онзи свали оръжието си и отиде до джипа. Отвори задната врата, взе една кирка и се върна. Бен се вгледа в кирката. Беше съвсем нова. Дръжката беше от оранжево фибростъкло. Острието беше от боядисана в синьо стомана. Плоско от едната страна. Остър шип от другата. Онзи вдигна тежкото сечиво с две ръце, метна го на рамо и отново бръкна в джипа. Този път извади горелка. Индустриална, солидна, с голям резервоар отдолу и почернял накрайник.