— Прогони ги, преди да разбера кой какво знае.
— Ще се върнат — предупреди го тя. — Размърдай се.
Дарси насочи карабината към него и го поведе през халето към изхода. В храстите от другата страна на сградата беше скрит очукан ван форд. Дарси подхвърли ключовете на Бен.
— Ти карай, за да мога да те наблюдавам.
— Какво? По чорапи?
— Ще трябва да се справиш.
Отекнаха пистолетни изстрели. Куршум удари стената наблизо. Хората на Гурко се бяха окопитили и отново ги бяха взели на прицел. Бен се качи зад волана и включи двигателя. Дарси насочи карабината към руснаците и пусна дълъг откос, който ги накара да се изпокрият, после скочи на седалката.
— Давай! — извика тя.
Бен вече беше включил на скорост. Потегли с мръсна газ и поднесе по напукания бетон, след като излезе от храсталаците. След тях се чуха още изстрели, но Бен профуча през портала и изчезна.
След около два километра Дарси каза:
— Сега можеш да намалиш. Спазвай ограничението за скоростта.
Бен погледна в огледалото.
— Поемаш риск — каза той. — Бих могъл да блъсна това чудо.
— Да, виждала съм как караш. Може би ще се наложи да те застрелям.
— Странно — отвърна Бен. — Мислех си същото за теб.
— Ти получи своя шанс. Пропиля го.
— Винаги има още един.
— Мечтай си.
— Къде отиваме? — попита Бен.
— Някъде, където да свалиш тези дрехи. Иначе всички ще разберат, че си избягал затворник.
Изминаха още няколко километра и Дарси каза:
— Ето. Свий тук.
Бяха излезли от града и се движеха през гориста местност. Пътят ги отведе до усамотена зона за пикник с малък паркинг, масички и пейки. Нямаше жива душа. Бен паркира в сянката на някакви дървета, изгаси двигателя и бавно слезе от вана. Облегна се на вратата. Дарси също слезе. Карабината висеше на рамото й.
— Тук е спокойно — отбеляза Бен и се огледа. — Обичам такива места. Мислех си, че ме водиш на място с решетки на прозорците.
Дарси кимна.
— Бих могла. Реших обаче да обмислим и други варианти.
— Например?
Дарси отвори задната врата на вана и извади черен брезентов военен сак. Хвърли го в краката му и му кимна да го отвори.
— Бунзи ти изпраща много поздрави.
Бен клекна и дръпна ципа.
Сакът беше празен, ако не се броеше резервен пълнител за карабината на Дарси и военен кобур, в който беше мушнат много употребяван, добре поддържан и зареден деветмилиметров браунинг.
— Вземи го — каза тя.
Бен я изгледа объркано.
— Какво е това? — успя само да попита.
— Спокойствие — отговори тя.
Бен си спомни следобеда, прекаран с шотландеца, когато направиха оранжерията. Струваше му се, че оттогава е минал цял век. Бунзи му бе казал, че е намерил спокойствие. Бен погледна карабината в ръцете на Дарси, после пистолета в сака. Спокойствие — наистина. Дори не смяташе да пита откъде шотландецът е намерил оръжие като тази карабина.
— Добра работа свърши, нали? — попита Дарси.
Бен взе пистолета и го мушна в джоба на затворническия гащеризон.
— Объркан ли си? — усмихна се Дарси и подпря карабината на колата, после свали ръкавиците.
— Доста.
— Преди да постъпя в Агенцията, бях на обучение в Хирфорд.
Бен започна да схваща.
— И Бунзи Маккълок ми беше инструктор — продължи тя. — Беше най-добрият. Никога няма да го забравя. Затова се изненадах още повече, когато разбрах, че си дошъл в Италия заради него. Вчера се отбих в къщата му в Кампо Басо. Когато му признах, че съм изпратена да те хвана, едва не ми пръсна мозъка. После обаче му разказах и другите подробности, които научих неотдавна. След това ми помогна безрезервно.
— Какви подробности? — попита Бен.
— Например, че не си застрелял Урбано Тасони.
65
Бен се вторачи в Дарси Кейн, но в очите й не видя друго, освен искреност.
— Имах своите подозрения — каза тя. — Доста неща не се връзваха. Междувременно някой полагаше усилия да скрие от мен ключови доказателства. Например изчезването на записите от охранителните камери на Тасони.